Мерин забива поглед в огромната си картонена чаша, която някак се е оказала празна. От курабийката са останали само трохички, а тя дори не си спомня кога я е изяла. Явно това е станало, докато маниакално се е взирала в профила на Макензи.
— Няма проблем. Всички клиенти на заведението имат право на безплатно кафе. — Макензи вдига каничката очаквателно. — Току-що е приготвено. Специален бленд, средно изпечено. Всички го харесват.
Мерин побутва чашката си напред и усеща как ръцете ѝ треперят. Няма нужда от повече кофеин, но тя така или иначе няма намерение да пие повече.
— Може би съвсем малко.
По-младата жена сякаш изобщо не забелязва неудобството на Мерин, докато ѝ сипва с усмивка от ароматната течност. Мерин го намира за едновременно абсурдно и влудяващо, понеже ѝ е болезнено ясно защо другата жена е толкова щастлива. Знае какви са плановете ѝ за вечерта. Знае, че Макензи си мисли за Дерек.
Приисква ѝ се да скочи, да грабне каната за кафе и да я хвърли по другата жена. Иска да чуе писъците ѝ от болка, когато врялата течност изгаря красивата ѝ кожа. Иска да издере очите ѝ с добре лакираните си нокти, след което да оскубе всичката ѝ коса, за да направи любовницата на мъжа си толкова грозна отвън, колкото е и отвътре. Мерин иска да я съсипе, точно както тя съсипва нея.
Естествено, не прави нищо от това, а продължава да седи тихо и търпеливо.
— Красив пръстен — Макензи посочва ръката на Мерин. — Ако някога се омъжа, бих искала да ми предложат с такъв.
Това вече е прекалено! Мерин усеща нажежения до бяло гняв, който започва да я обзема, и използва всяка трохичка самообладание, която притежава, за да не удари по-младата жена в щастливото ѝ, усмихнато лице.
Но мислите са си мисли и когато Мерин идва на себе си, Макензи вече се отдалечава бавно с каничката в ръка. За да я нарани наистина, Мерин трябва да изтича след нея, но никога не би го направила. Не е такъв човек. Тя е твърде добре възпитана и знае, че публичното унижение на любовницата ще се превърне в публично унижение за нея самата.
„Унижения в изобилие!“
Шпионското приложение иззвънява отново. Макензи току-що е изпратила снимка на Дерек. Без да я отвори, Мерин не може да види добре от нотификацията какво точно съдържа съобщението, но лесно може да различи, че е снимка на човек. Дъхът ѝ секва, чудейки се дали Макензи не му е пратила снимка на нея самата, на жена му, точно както тя самата се колебаеше преди малко.
Но снимката не е на Мерин. Това е селфи, на което Макензи е гола. Чисто гола, снимана от главата до коленете.
Макензи: Снимах това, преди да изляза от нас сутринта. Виж какво ти предстои…
Мерин отваря снимката и я увеличава.
Макензи току-що е излязла от банята. Огледалото е замъглено, като само малка част от стъклото е забърсана с ръка, така че да се виждат плоският ѝ корем и пъпът. Бледорозовите ѝ зърна също са в кадър, както и татуировката ѝ на цветя, която се спуска от гърдите до бедрото ѝ. Мерин не знае, че Макензи има татуировка. Или не се е вглеждала достатъчно внимателно в снимките, които другата жена е качила в Инстаграм, или явно се опитва да ги скрие от последователите си. На всичкото отгоре Макензи няма никакво окосмяване, никъде.
Двете изчакват отговора на Дерек. Макензи се върти покрай машината за капучино с телефона в ръка, докато не се приближава клиент и тя е принудена да го обслужи.
Голо селфи? Наистина ли? Да не би да си ги прави предварително и да си ги пази, за да може да ги изпрати в най-подходящите моменти?
#мразяте.
Приложението пак звънва. Макензи все още е заета с клиента и не може да провери телефона си, което значи, че Мерин първа ще прочете отговора на съпруга си.
Дерек: Ще оближа всеки сантиметър от теб.
Мерин ще я убие.
Няколко часа по-късно тя вече е при Сал.
— Знам един човек — казва той. — Занимава се с такива неща и услугите му струват страшно скъпо, но ще свърши работа. Искаш ли да ви свържа?
