За съжаление, нещата с Дерек са стигнали до тази повратна точка. Изминали са шест месеца — и случайно или не, това е най-дългата връзка на Макензи, но вече усеща, че започва да губи своя блясък. Дерек е станал все по-незаинтересован и тя не знае какво да направи. В началото Макензи сякаш му вдъхваше нов живот. Сега Дерек се връща към дълбоката бездна, изпълнена с тъга, в която живее с Мерин. Цялата ситуация е безкрайно различна от всичко, с което Макензи се е сблъсквала, но по-важното е, че значи, че той губи интерес. Макензи е станала по-малко вълнуваща, не си заслужава, колкото преди и скоро може да се превърне в усложнение, което той повече не желае.
Тя измива хотелския балсам за коса и внимателно нарежда малките пластмасови бутилчици с шампоан и душгел, така че да не забрави да ги вземе, когато си тръгва. Те са по-добра марка от тази, която може да си позволи да си купи със собствени пари. Когато излиза от банята двайсет минути по-късно, Дерек вече е буден и прибира лаптопа си. Дрехите, които е оставила след себе си, са сгънати и грижливо поставени върху сака ѝ. Това, че той изпитва някаква необяснима нужда да се грижи за нея по този начин, едновременно я дразни и изумява. Макензи се опитва да започне някакъв разговор:
— Имам чувството, че току-що сме пристигнали.
От вчера двамата си бяха разменили едва няколко думи. Дерек не я поглежда, но пита:
— Приключи ли с банята?
Минава покрай Макензи и тя чува как пуска водата. Междувременно Кензи суши косата си пред огледалото, отбелязвайки наум, че розовото е поизбеляло и трябва да реши дали да не си смени цвета. Боята за коса, която използва, струва около осем долара за кутия и е лукс, който не всеки път може да си позволи, особено когато има да плаща семестриална такса, наем, храна за себе си и котката си, сметките и арт принадлежностите си. Ако не трябваше ежемесечно да плаща три хиляди долара за престоя на майка си в хосписа, то може би работата в кафенето и студентските ѝ заеми щяха да са ѝ достатъчни. А и парите от Пол бяха почти изхарчени.
Точно заради това трябва да е много внимателна с Дерек. Не може да си позволи да го загуби. Не и сега. Трябва да избере подходящия момент.
С кръгла четка оформя косата си в красиви вълни, защото не иска да дразни Дерек повече днес. Днес всичко трябва да върви по мед и масло, а той да си тръгне щастлив и нетърпелив да я види отново. Макензи вади малкия си несесер с грим и си слага малко спирала за мигли, едва доловим руж и гланц за устни. Обува си черни прашки, клин и широка блуза с паднало рамо. Не носи сутиен, защото не ѝ трябва.
Един поглед в огледалото, и тя вече се чувства много по-добре. Изглежда като по-добрата версия на самата себе си. Прави си няколко селфита в огледалото и след кратко колебание коя снимка ѝ харесва най-много, я публикува в Инстаграм с хаштагове #русакосанемеинтересуванищо и #хотелскиживот. Може би едва десетина души сред петдесет хилядите ѝ последователи знаят, че Макензи не отсяда в хотели толкова често.
Но реалността не е важна. Важно е как изглежда животът ѝ в социалните медии.
Тя отново влиза в приложението, за да види колко харесвания е събрала. Снимки с по-малко от хиляда харесвания бяха или скучни, или с неправилния хаштаг. Използвала е филтър, който прави косата ѝ да изглежда по-розова, отколкото е наистина, което явно последователите ѝ одобряват, съдейки по нарастващия брой харесвания. Дерек така и не беше одобрил новия цвят, след като един ден тя се появи с розова, а не с руса коса. Беше се засмял, защото си мислеше, че се шегува с него, но остана неприятно изненадан, когато установи, че наситеният цвят не се отмива още на първия ден. Нещо повече, той беше почти изумен, че Макензи смята да остане с розова коса, защото беше човек на изкуството, а шибаната коса си беше нейна и тя смяташе, че ѝ отива страхотно.
Дерек си въобразява, че светът се върти около него. Има онзи комплекс, който всички богати мъже са развили — колкото повече пари изкарват, толкова повече си вярват, че всичко е свързано с тях по някакъв начин и не приемат „не“ за отговор. Когато веднъж Макензи си направи графика така, че да работи пет нощни смени, Дерек реши, че е било, защото му е сърдита след едно тяхно скарване. И това наистина я обиди. Беше взела допълнителните часове, защото в края на седмицата трябваше да си плати наема и семестъра. Нямаше да се извинява, че работата ѝ е „провалила“ плановете на Дерек.
Телефонът ѝ иззвънява и тя трепва. Избрала е различна мелодия за различните хора от списъка си с контакти, което значи, че в момента ѝ пише Тайлър. Беше „забравила“ да спомене на съквартиранта си, че ще е с Дерек, защото искаше да избегне поредната кавга по темата. Тай дори не се беше запознал с Дерек, но не го харесваше.
Вратата на банята се отваря.
— Кой е?
