Внезапно изникна остра чупка, която изобщо не помнех. Завих и налетях на екран от пулсираща бяла светлина — и тогава не можах да спра. Бях избутан, сякаш някой ме изстискваше от тубичка. Нямах никаква възможност да спра. Временно бях заслепен от светлината. Ушите ми доловиха рев.
И после това отмина, а аз стоях в голямата зала, където беше празненството, и бях попаднал в нея от някакъв страничен вход точно навреме, за да чуя Гном да казва:
— … и изненадата е нашият отдавна изгубен брат Феникс!
Отстъпих, за да се върна в тунела, от който бях влязъл, и се натъкнах на нещо твърдо. Щом се обърнах, видях само гола каменна стена.
— Не се притеснявай, Феникс. Ела да поздравиш приятелите си — говореше Гном.
Последва заинтригувано бърборене, но над него отсреща се разнесе нещо като животинско ръмжене — тогава видях стария си приятел Верволф, мършав и смугъл, с пламтящи очи — несъмнено гостът, който бе пристигнал в момента, когато образът изчезна.
Изпитах паника. Усетих и мана. Но какво можех да направя само за няколко секунди?
Очите ми бяха привлечени от странно движение в птичи кафез върху масата, до която стоеше Верволф. Поведението на другите показваше, че току-що са престанали да го гледат.
За миг всичко се изясни.
В клетката танцуваше гола женска фигура, висока не повече от педя. Познах я — беше магия за мъчение. Танцуващият не може да спре. Танцът ще продължи до смъртта му и даже и след нея тялото ще продължава да се мята още известно време.
И дори от такова разстояние успях да видя, че дребното съзнание е Илейн.
Танцуващата част на магията беше проста. Просто беше и развалянето й. Три думи и жест. Справих се с тях. През това време Верволф вървеше към мен. Не си правеше труда да приема по-страшна форма. Отстъпих колкото можех по-бързо и извих ръката му към рамото. Той се измъкна. Винаги е бил по-силен и по-пъргав от мен.
Обърна се и нанесе удар, но аз успях да отскоча ида нанеса ответен удар в диафрагмата му. Той изохка и ме удари в челюстта — слаб ляв удар. В това време вече отстъпвах. Спрях и се опитах да го ритна, но той парира и ме изпрати на пода. Завъртях се. Усещах мана навсякъде наоколо, но нямах време да я използвам.
— Току-що научих историята — обадих се, — не съм имал нищо общо с Ламия…
Той се хвърли отгоре ми. Успях да го посрещна с коляно в стомаха, докато се стоварваше върху мен.
— Гном я е взел… — промълвих и получих два удара в бъбреците, преди ръцете му да намерят шията ми и да я стиснат. — Тя е въглища…
Улучих го веднъж под слепоочието, преди да наведе глава.
— Гном… по дяволите! — изхъхрих аз.
— Лъжа! — чух да отговаря Гном някъде наблизо. Нищо не беше пропуснал.
Стаята заплува наоколо ми. Гласовете зазвучаха като океански прибой. След това нещо странно се случи и със зрението ми: вратът на Верволф сякаш бе стегнат от груба примка. И после главата му се отдалечи, а аз усетих как хватката му се разхлабва.
Дръпнах ръцете му от шията си и го ударих в челюстта. Той се търкулна настрана. Аз също опитах да се изтърколя, само че на другата страна, но се задоволих първо да седна, след това да коленича и накрая да се сгърча на пода.
Зърнах Гном, който вдигаше ръце към мен — започваше една прекалено позната смъртоносна магия. Видях Верволф, който бавно махаше от главата си смачкан птичи кафез и се изправяше. Зърнах голата Илейн в нормален ръст да тича към нас с разкривено лице…
Проблемът какво да правя по-нататък бе решен от скока на Верволф.
Беше кос удар в слънчевия ми сплит, защото се обръщах, когато ме улучи. Тъмен предмет изскочи от ризата ми, полетя и падна на пода. Беше малката бутилка, която Дервиш ми беше дал.
Точно преди Верволф да ме удари в лицето, видях нещо стройно и бяло да се носи към врата му. Бях забравил, че Илейн е второ киу по киокушинкай…
С Верволф се строполихме на пода едновременно, струва ми се.
… Черно, после сиво, после многоцветно. Пронизително жужене на пчели. Не би трябвало да съм бил в несвяст твърде дълго. През това време обаче бяха настъпили забележими промени.
Първо Илейн ме пляскаше по лицето.
— Дейв! Събуди се! — говореше тя. — Трябва да го спреш!
— Какво? — успях да кажа.
— Онова от бутилката!
Надигнах се на лакът — челюстта ме болеше, главата ми се цепеше — и се вторачих.
Най-близката стена и масата пред нея бяха оплискани с кръв. Празнуващите се бяха разпаднали на групи и явно всяка се оттегляше в различни фази на страх и гняв. Някои правеха магии, други просто бягаха. Амазонка с прехапани устни беше вдигнала бръснач пред себе си. Свещеника стоеше до нея и мърмореше смъртоносно заклинание, но аз знаех, че то няма да подейства. Главата на Гном лежеше на пода близо до широкия сводест коридор, очите му — отворени, немигащи. Гръмогласен смях огласяше залата.
Пред Амазонка и Свещеника стоеше гола мъжка фигура, висока почти три метра, струйки дим излизаха от тъмната му кожа, по вдигнатия му десен юмрук имаше кръв.
— Направи нещо! — каза Илейн.
