— Не! По дяволите, беше у мен преди секунди… Чуйте, трябва да опразните сградата, за да бъде претърсена, което означава…
— Не спирайте шоуто — изрече Баба.
— Нямах намерение да го спирам — съгласи се Ведър.
— Щото си мисля, че на него ще му хареса, ако спрете. А шоуто трябва да продължи, тъй ли беше? Нали в туй вярвате? Може ли да се е измъкнал от сградата?
— Пратих ефрейтор Нобс при задния вход — съобщи Андре, — а сержант Детритус е във фоайето. Стигне ли се до стърчене пред вратата, по-добри от тях няма.
— Извинете, но какво става? — намеси се Ведър.
— Може да е къде ли не! — обади се Агнес. — Има стотици местенца, подходящи за скривалище!
— За кого говорите? — озадачи се Ведър.
— Ами ония подземия, дето всички дърдорят за тях? — сети се Баба.
— Има само един вход — успокои я Агнес. — Той не е глупак.
— Няма как да се вмъкне в подземията — приключи дискусията Леля. — Избяга някъде. Нищо чудно да се е сврял в някой шкаф!
— Не, ще стои където има тълпа — възрази Баба. — И аз тъй щях да постъпя.
— Какво? — не разбра Ведър.
— Има ли начин оттука да се е промъкнал в залата? — умуваше Леля.
— Кой? — вметна Ведър.
Баба посочи рязко към сцената.
— Там някъде ще да е.
— Значи ще чакаме да се махне!
— Ще чакаме осемдесет души да напуснат сцената едновременно ли? — скептично подхвърли Агнес. — Имате ли представа каква навалица започва, щом се спусне завесата?
— А ние не щем да спираме шоуто… — проточи Баба.
— Ами да, не искаме да го спрем — потвърди Ведър, вкопчил се в привичната идея, преплувала край него в морето на недоумението. — Нито пък да връщаме парите за билети по никакви поводи. Ние всъщност за какво си говорим, някой има ли представа?
— Шоуто трябва да продължи… — промърмори Баба Вихронрав и пак надникна иззад кулисите. — Всичко да си свърши както е редно. Туй е опера, значи трябва да свърши… оперно…
Леля Ог заподскача възбудено.
— О-хо-о! Есме, знам какво си намислила! — изписука тя. — О-о, да! Може ли, а? Та после да се фукам, че и туй съм вършила? А? Може ли? Хайде! Да го направим!
Хенри Лози четеше отблизо написаното в книгата за тази опера. Разбира се, не проумя кой знае какво от първите две действия, но знаеше, че това е напълно допустимо. Никой не би проявил наивността да се надява ясният смисъл да е съчетан с хубаво пеене. Освен това се очакваше всичко да се изясни в последното действие — маскения бал в двореца на дука. Почти не се съмняваше, че жената, която един от мъжете ухажваше дръзко, ще се окаже собствената му съпруга, но толкова хитроумно променена от миниатюрната си маска, че съпругът не би могъл да забележи познатите му дрехи и прическа. Нечий слуга щеше да се окаже предрешената дъщеря на някой друг. Някой щеше да умре от нещо, което обаче не би му попречило да пее поне няколко минути преди края си. И сюжетът щеше да бъде скърпен от поредица съвпадения, толкова вероятни в истинския живот, колкото и картонен чук в ръцете на ковач.
Не че знаеше всичко това предварително. Позволяваше си обаче твърде правдоподобни догадки.
А третото действие започна с традиционния балет. Този път май придворните девойки изпълняваха селски танц.
Хенри дочу сподавен кикот наоколо.
Откри причината — щом плъзна поглед по главите на балерините, препъващи се ръка за ръка по сцената, веднага забеляза пролуката.
Тя обаче се оказа запълнена, щом погледът му се насочи две стъпки по-надолу към нисичката дебела балерина с огромна усмивка, опъната до скъсване къса поличка, дълги бели гащи и… ботуши.
Хенри се облещи. Ботушите бяха
И в пируетите й се забелязваше явно новаторство. Другите балерини кръжаха като снежинки, но дебелата се въртеше като пумпал, а части от анатомията й се опитваха да влязат в орбита около тялото.
Край Хенри други зрители си зашепнаха.
— Да, естествено — чу някого да изрича авторитетно, — това също го имаше в Псевдополис…
Майка му го бутна с лакът.
— И туй ли трябваше да стане?
— Ъ-ъ… едва ли…
— Ама е страхотно! Голяма смехория!
Дебелата балерина връхлетя върху мъж с маска на магаре и вечерен костюм, олюля се и вкопчи пръсти в маската му, която падна…
Диригентът хер Трубелмахер се смръзна от ужас и изумление. И оркестърът замлъкна рязко, освен изпълнителя на туба…
… уум-БА-уум-БА-уум-БА…
… който преди много години бе наизустил неизменната си партитура и не се интересуваше от мимолетните събития.
Две фигури се изпречиха пред хер Трубелмахер. Нечия ръка докопа диригентската му палка.
— Извинете, господине, но шоуто трябва да продължи, нали? — Андре връчи палката на спътника си. — Заповядайте.
— Ууук!
Библиотекарят внимателно отмести хер Трубелмахер с една ръка, близна замислено палката и впи поглед в мъжа с тубата.
… уум-БА-уум-БААаа-уум-ум…
Притесненият оркестрант потупа един тромбонист по рамото.
