— Не, госпожице Макдъф, това не е точно така. Съществуват законни начини за справяне с подобни лабиринти, стига човек да има достатъчно търпение.
Остави изречението недовършено и ги погледна в очите.
— Предлагам, докато не научите тайната на лабиринта, да не ползвате прекия път по време на състезанието в четвъртък.
Джейсън и Бъг се върнаха в стаята си — уморени и облъскани.
В интерес на истината трябва да се каже, че в този момент Джейсън се чувстваше толкова смазан, колкото не се бе чувствал никога. Беше капнал от твърде многото часове, чувстваше се недооценен от учителя си, превъзхождан от останалите пилоти — и останал без състезания, които да спечели.
Вероятно затова се стресна, когато видя в коридора две тъмни сенки.
И не само се стресна: в първия миг замръзна, защото се страхуваше от още един сблъсък със Зейвиър и Барнаби.
Но точно в този миг една от сенките проговори:
— Къде е малката ми Ларва на мраволъв? — отекна буботещ женски глас.
И Джейсън се засмя радостно.
Бяха дошли родителите им.
Прекараха чудесен следобед сред природата.
Бъг се беше сгушил до Марта Чейсър и изглеждаше много доволен, докато Джейсън разказваше на родителите си всичко, което им се беше случило в Международното училище за пилоти, откакто бяха пратили последния имейл до вкъщи.
Разказа им за непрекъснатите им технически проблеми, за последните състезания, за Черния принц и коридорното грубиянство на Барнаби (това изобщо не се хареса на Марта Чейсър и тя настоя да съобщят на училищните власти, но за облекчение на Джейсън, Хенри Чейсър я спря с думите: «Не, скъпа, това е битка, която момчетата трябва да водят сами».) Разказа им и за непрекъснатите часове в учебния план на Скот Сиракюз, който, изглежда, не се ползваше с популярност сред останалите учители.
Разказа им и за Състезание 25, което той и Бъг трябваше да спечелят, ако искаха идващата събота да застанат на старта в най-важния турнир.
— Първо, синко — внимателно започна Хенри Чейсър, — нека ти кажа следното за вашия учител, господин Сиракюз. Никога не се тревожи, ако ти се е паднал труден учител. Повярвай, онези, които товарят много, винаги са най-добрите учители.
— Защо?
— Защото трудните учители искат
Джейсън се понамръщи.
— Ама той никога не казва «чудесно» или «браво».
— О, това ли било? Искаш да имаш положителна обратна връзка? Искаш ли да знаеш как можеш да го постигнеш?
— Да.
Хенри Чейсър се усмихна тайнствено.
— Джейсън, гарантирам ти, че ако почнеш да учиш колкото може по-здраво, той ще започне да се отнася по различен начин към теб.
Джейсън въздъхна и наведе глава.
Баща му го потупа по рамото.
— Няма нищо, сине. Ти си само на 14. Все някога ще научиш тези неща. А сега има по-важни задачи. Разкажи ми отново за това състезание в четвъртък, което трябва да спечелиш на всяка цена.
За съжаление следобедът свърши и когато взе да се свечерява, семейство Чейсър си събра нещата и поеха обратно към спортното училище.
По обратния път — Бъг беше почти заспал — Джейсън седеше и зяпаше бездейно прелитащия покрай прозорците на колата пейзаж.
Заради това се сепна, когато Хенри Чейсър внезапно отби, за да помогне на един моторист.
Джейсън гледаше как баща му, осветен от светлината на фаровете, застава до младия мъж, който бе клекнал до мотоциклета си.
Не можеше да види лицето на мъжа, но забеляза, че летящият му мотоциклет «Кавазаки ХТ-700» е изцяло покрит с някаква странна сива пудра.
— Ей, приятел, имаш ли нужда от помощ? — попита Хенри Чейсър. — А ако искаш, мога и да те откарам?
Мотоциклетистът махна с ръка в знак на отказ. Коженият му екип също беше покрит с тази сива прах.
— Не. Току-що го оправих — обясни мотористът. — В магнитните прекъсвачи беше влязъл прах.
Младият мъж наистина беше отстранил повредата, защото моторът му заработи и той го обкрачи, взе каската си и вдигна ръце да си я сложи.
В този миг Джейсън зърна лицето му.
След миг летящият мотоциклет изчезна в мрака, а Хенри Чейсър вдигна рамене и се върна в колата.
Джейсън седеше замръзнал на мястото си.
Беше познал моториста.
Върнолд Смайт, служителят в училищния отдел за части и оборудване.
— Сигурно ще е трудно състезание — отбеляза Хенри Чейсър, след като остави Джейсън и Бъг пред спортното училище.
Двамата с Марта щяха да се настанят в парка с каравани и да останат няколко дни, за да могат да гледат голямото състезание в четвъртък.
Хенри продължи:
— Осем часа означават много питстопове — твоята старша механичка я чака дълъг ден. Стой настрана от тези «дяволски фенери». Ако минеш над някой от тях, със състезанието ти е свършено. Внимавай някой от другите пилоти да не те блъсне върху тях. О, и още нещо, Джейсън…
— Да?
— Никога не забравяй принципа на Бредбъри.
