— Да, татко. — Джейсън въздъхна. Баща му винаги го казваше. Това беше приносът на Хенри Чейсър към спорта: принципът на Бредбъри. — А какво ти е мнението за «срязването на тока»?
— Не бих го направил — отговори Хенри. — Професионалистите рядко го правят в Италианското бягане, и има защо. Прилича на Венерински капан: отвън изглежда красив, но паднеш ли му — ще те изяде. Или ще те забави, а може и направо да отпаднеш от състезанието.
— Точно това каза и господин Сиракюз — призна Джейсън.
— Скот Сиракюз е казал същото? — попита Хенри. — О! Разбира се… — И се изкиска.
— Какво? — полюбопитства Джейсън.
Хенри Чейсър се усмихна.
— В Италианското бягане Скот Сиракюз веднъж се опита да среже тока. Това беше последното му състезание на Ботуша: няколко надпревари по-късно дойде тежката катастрофа в Ню Йорк, която сложи край на кариерата му. Тогава, в Италия, Скот беше много назад от основната група, заради сблъскване с друга кола, затова реши да среже тока. Когато срежеш тока в Италия, можеш да спечелиш до
— И какво стана? — попита нетърпеливо Джейсън.
— Два часа по-късно състезанието завърши, а той още не беше излязъл от лабиринта. Излезе чак четири часа след края, и то от мястото, където беше влязъл. Не беше успял да намери правилния път. Когато пресече финала във Венеция, вече разглобяваха трибуните! Не е чудно, че е против срязването на тока.
— Даа — проточи Джейсън, — хич не е за чудене.
Обиколки: 11 (от 20)
Продължителност: 4 часа и 24 мин.
Състезание 25 с лекота спечели титлата най-оспорваното състезание досега.
Никой не отстъпваше и сантиметър.
Онези пилоти, които още не се бяха класирали за Спонсорския турнир, даваха всичко за победата. А онези, които се бяха класирали, се състезаваха не по-малко яростно, защото знаеха много добре, че ако един от тях спечели, това означава по-малко конкуренция в неделя.
Енергията на състезанието беше направо яростна.
В Обиколка 11 Джейсън още участваше.
След като на косъм избягна сблъсъка между три коли в Обиколка 2, той не изоставаше от рано поелите водачеството Зейвиър, Варишна Кришна (талантлив млад пилот от Индия) и Айзая Уошингтън и сега, след повече от четири часа състезание, се намираше на доброто 4-то място в класирането.
Размагнетизиращите ивици предизвикваха хаос — ако вземеш по-широк завой, се озоваваш върху някоя и магнитните двигатели се изтощават пред очите ти.
Причина за голямата катастрофа в Обиколка 2 отново бяха «дяволските фенери» и неколцина от състезателите отпаднаха.
Вината беше на Барнаби Бейкър.
Беше се плъзнал над размагнетизиращата ивица, докато се опитваше да вземе острия завой близо до боксовете. Беше останал над размагнетизиращите лампи повече от пет секунди — това беше достатъчно и шестте му магнитни диска да паднат. Изгубил контрол над колата, той се плъзна обратно на пистата, като забърса още двама състезатели, между които и Ериъл Пайпър, и сложи край на участието им.
Ериъл беше адски ядосана.
Джейсън чувстваше, че се справя много добре с дяволските фенери — не чак съвършено, но много добре. Във всяка обиколка се плъзгаше за малко над няколко от ивиците и губеше мощност. Обаче ако се съдеше от съвпадението на плановете за отбиване в питстоповете, никой от останалите състезатели не се справяше по-добре.
А най-важното беше, че никой от участниците в ендурото не се беше опитал да се възползва от прекия път.
Водачите завършиха Обиколка 11 и групово се отправиха към боксовете. Джейсън също.
Плъзна се в своя питстоп и Тарантула започна да се спуска върху «Аргонавт»: стискаше в ръцете си магнитни дискове и маркучи за охладителна течност.
Задъханият Джейсън отпи няколко глътки енергийна напитка. Досега отбиванията в боксовете бяха минавали добре. Магнитните им дискове и компютърните системи изглеждаха наред…
Изведнъж Тарантула замръзна.
— Неее! — изрева Джейсън.
Сали Макдъф се хвърли към конзолата на сервизния робот, затрака по клавиатурата и изкрещя:
— Системата отново заби! По дяволите! Трябва да рестартирам.
Пръстите ѝ бягаха шеметно по клавиатурата.
Джейсън рязко се извърна…
… и видя как първо Кришна, след това Уошингтън и накрая Зейвиър излитат от питовете един след друг и отново се включват в състезанието.
— Хайде, Сали, хайде!
— Още секунда! — извика тя. — Още само секунда…
— По дяволите!
Секундите отлитаха — и всяка забиваше по пирон в ковчега на Джейсън.
10 секунди…
15…
20…
— Готово! — изликува Сали.
Тарантула завърши работата си и се вдигна нагоре под тавана на бокса, а Сали се провикна истерично:
— Давай, давай!
Джейсън натисна педала до ламарината и «Аргонавт» с рев се върна на трасето…
… където беше посрещнат от изненадваща гледка.
Веднага след изхода от боксовете Джейсън видя Кола №1 — черният «Локхийд» на принц Зейвиър, «Острие на скоростта», се беше завъртял в центъра на пистата. Зейвиър размахваше юмруци към една оранжева кола, която се беше блъснала в близките дървета.
Джейсън веднага разбра какво се е случило.
