— Е, господин Чейсър, ти цепиш направо, а? — отговори Сиракюз замислено. — Каква е тайната на състезанията по двойки? Какво ще кажеш за това: «Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече».». Независимо колко безнадеждно изглежда положението ти, никога не се предавай. Някои състезатели рухват, когато нещо не върви както трябва или противникът им ги настъпва по петите. Просто се отказват, пускат другия да мине и губят състезанието. Никога не го прави. Защото не знаеш той какви проблеми има под фюзелажа си. Можеш да се откажеш от победата само две секунди преди той да влезе в питстопа.
— А какво ще кажете за питстоповете по време на състезанията по двойки? — намеси се Сали.
— Трябва да са много бързи — отвърна Сиракюз. — Когато всяка обиколка трае трийсет секунди, не можеш да си позволиш питстоп по-дълъг от петнайсет. Ако продължи повече, противникът ти ще се залепи за теб. И ще се озовеш на крачка от грешката и поражението.
Бъг прошепна нещо на Джеймс.
— Бъг пита: кога да влизаме в питстопа? Рано, късно? Първи или винаги втори, както пише в учебниците?
— Питстопът е Х-факторът в късите надбягвания — обясни Сиракюз, — защото винаги, когато спреш, рискуваш да не потеглиш отново. Много състезатели са влизали в питстопа, за да не излязат повече, и са наблюдавали безпомощно как техният противник върти обиколка след обиколка, за да спечели лесна победа. Затова книгите съветват да влизаш в пита втори. Съгласен съм с това. И затова днес исках да упражнявате питстопове.
Погледна Сали и добави:
— Колкото по-дълго продължи късото надбягване, толкова работата в пита става по-важна. Ще трябва да решиш дали да извършиш пълно сервизно обслужване, или само да смениш магнитните дискове. Важното е да си на пистата. Докато си на нея, дори да си само с един магнитен диск, пак можеш да спечелиш.
Тържествената бална зала
Беше като излязла от приказките.
За тема на вечерта беше избрана «Сред облаците», така че тържествената бална зала на «Уолдорф» беше пълна с двайсет и четири метрови сини платна и пухкави облаци, надувани с помпи. Впечатлението беше зашеметяващо: все едно вечеряш високо в небесата — буквално между облаците.
Джейсън Чейсър пристъпи в балната зала, облечен с предаван от ръка на ръка смокинг. До него Бъг и Хенри Чейсър бяха с обикновени костюми с вратовръзки — най-хубавите дрехи, които имаха. Сали Макдъф носеше лъскава небесносиня рокля, която подчертаваше най-хубавото в гърдестата ѝ фигура. Марта Чейсър продължаваше да се държи странно и отказа да дойде: настоя, че имала работа в караваната.
Балната зала беше пълна с богати и известни хора, облечени в най-хубавите дрехи, които можеха да се купят с пари. Мъже с вечерни костюми по поръчка, жени с ръчно изработени рокли на «Валентино», обсипани със скъпоценни камъни.
Прочути състезатели бяха пръснати из помещението: в единия край стоеше настоящият световен шампион Алесандро Ромба; при бара бе пилотът от военновъздушните сили на САЩ Карвър. А на маса близо до сцената, потънал в разговор с крал Франсис и Зейвиър Зонора, седеше много руганият френски пилот Фабиан — черната овца на професионалната лига: хитър, блестящ и крайно безскрупулен. Освен това напълно безразличен, че всички фенове на спорта извън Франция го мразят.
— Ей, Джейсън!
Джейсън се обърна и видя Ериъл Пайпър — изглеждаше абсолютно сензационно в плътно прилепнала по тялото сребриста рокля.
— Изглеждаш много добре — каза тя, докато оглеждаше смокинга му. — Но не толкова добре, колкото нашия малък навигатор. — И намигна секси на Бъг, който на мига си пусна боята.
— Джейсън, мисля, че вчера направи страхотно състезание — продължи тя. — Иска се много кураж да пропуснеш последния си питстоп.
— Трябваше да спечеля — простичко обясни Джейсън.
— Както и аз, приятелю, в утрешната първа обиколка — каза Ериъл. — Знаеш поговорката: на пистата приятели няма. Джейсън, утре няма да ти правя никакви отстъпки. Просто исках да го знаеш.
— Не се тревожи, аз също ще се състезавам с все сили.
— Но след това ще си останем приятели, нали? — попита Ериъл Пайпър наистина загрижено и Джейсън осъзна, че вероятно е губила приятели, след като ги е побеждавала на трасето.
Усмихна се.
— Разбира се. — И добави закачливо: — Естествено, стига ти да не ме намразиш, след като те победя.
Ериъл се ухили.
— Ах, ти, малък нахалник! Добре. Ще се видим на пистата!
Обърна се и с танцуваща походка пое към масата си.
Джейсън и отборът му се отправиха към своята.
Скот Сиракюз вече беше там.
— Здравейте всички — поздрави ги и стана да ги посрещне. — Малко по-различно от снощната ни вечеря, а?
