«Аргонавт» прелетя край боксовете и намали до пълзене, за да вземе първия остър десен завой.
«Острие на скоростта» се стрелна в същия завой. Двете коли бяха почти на една линия.
Равнище на мощността в магнитните дискове: 1%.
Джейсън зави наляво — последният остър завой в състезанието — и точно в този миг «Острие на скоростта» се залепи до задния му стабилизатор.
И понеже това беше последният завой в състезанието, остър десен, Зейвиър реши да нанесе своя удар и да надмине Джейсън от
Двете коли влязоха в завоя
Хенри Чейсър скочи на крака.
Сали Макдъф започна да се моли пред монитора си.
Тълпите по трибуните също се изправиха.
Двата летящи болида — бяло-сребристосинята Кола 55 и черната Кола 1 — изскочиха от последния завой, стрелнаха се по финалната права и в екстаза на скоростта пресякоха финала едновременно.
Обиколка 20 (от 20)
За невъоръженото око изглеждаше сякаш двете коли пресякоха финала едновременно. Обаче по-късно официалната лазерна дигитална снимка от финала на Състезание 25 показа, че след осем часа състезание, след 20 обиколки яростно съперничество, Кола №1, «Острие на бръснача», пилотирана от Зонора, З., която се движеше с 365 километра в час и ускоряваше, е пресякла финиша 4,2 см след Кола №55, «Аргонавт», управлявана от Чейсър, Дж., която се движеше с 320 километра в час.
След съвършената обиколка на смелия млад пилот Чейсър «Аргонавт» се беше класирал за Спонсорския турнир, изпреварвайки съперника си с една боя.
Четвърта частТурнирът
Грилът «При Чуука»
Бъг отвори кутийката кола, запръска във въздуха като триумфиращ професионален състезател на почетната стълбичка с шампанско и запищя от наслада.
До него Джейсън и Хенри Чейсър викнаха радостно, вдигнали ръце във въздуха.
Беше вторник вечер и семейство Чейсър празнуваха победата на отбор «Аргонавт» в Състезание 25 и свързаната с това квалификация за Спонсорския турнир идната събота.
Семейната традиция повеляваше, че изборът е на победителя — члена на семейството (или членовете), който щеше да бъде почетен, трябваше да избере заведението. Бъг веднага беше избрал своя най-любим ресторант на света — грила «При Чуука».
Затова цялото семейство плюс Сали Макдъф, която така или иначе вече беше почетна Чейсър, седяха около обикновена пластмасова маса, отрупана с опаковки от пилешки бургери, лучени търкалца, пържени картофки и кутийки кола. Всички се смееха и разказваха любимите си мигове от изправилото ги на нокти състезание.
Е, не съвсем.
В един момент по време на вечерята Джейсън забеляза, че майка му не участва във веселбата: седеше вперила очи в нищото и потънала в мисли.
— Мамо, какво ти е? — попита той.
Тя се обърна стреснато, сякаш събудена от сън, и бързо се усмихна.
— Нищо, скъпи. Радвам се за вас, момчета.
Джейсън се чувстваше като пъпа на света, след като бе пропуснал последното отбиване в боксовете, финиширал беше едва ли не ходом, но бе победил принц Зейвиър. Спомените му за този следобед бяха неясни образи.
Спомняше си как се върна в питстопа след състезанието. Тържествуващата Сали го измъкна от кабината, с Бъг си направиха «дай ми пет», докато стояха на почетната стълбичка с дънкови гащеризони и каубойски ботуши. Гледаха как на огромното табло с общото класиране към отбора на «Аргонавт» се добавят 10-те точки за спечеленото състезание, което ги изкачи на 12-о място.
Спомняше си и как Скот Сиракюз дойде при него след награждаването и се вгледа внимателно в очите му.
— Господин Чейсър, ти отново пропусна последното влизане в боксовете.
— Да, господине, точно така.
— Значи реши да не се вслушаш в съвета ми?
— Не, господине. Реших да се вслушам в нещо друго, което казахте за грешките преди време, когато се упражнявахме да влизаме в питовете и аз все минавах през линията.
Сиракюз се смръщи.
— И какъв е бил моят съвет?
— Казахте да не крия грешките си, а да се уча от тях. Затова реших да се поуча от последната си грешка — миналия път, когато пропуснах последния питстоп. Този път обаче всичко беше наред.
— Да, с точно 4,2 сантиметра — замислено отбеляза Сиракюз.
Джейсън се усмихна.
— Татко веднъж ми каза, че може да спечелиш със сантиметър или с километър. Но че и в двата случая си е победа.
И за пръв път, откакто Джейсън познаваше Сиракюз, го видя да се усмихва.
— Добра работа днес, господин Чейсър. Направо не мога да си представя какво ни очаква, когато в събота излезеш на пистата.
И се обърна да си тръгне.
— Господин Сиракюз! — извика Джейсън подире му. — Семейството ми е тук и тази вечер ще празнуваме. — Направи пауза. — Искате ли да дойдете?
Сиракюз се поколеба, сякаш това беше въпрос, който най-малко на света е очаквал да чуе.
— Добре — отговори накрая. — Това е… много мило. В колко часа?
Джейсън му каза.
Сиракюз кимна.
— Хубаво. Имам малко работа, трябва да приготвя няколко урока. Може и да се позабавя, но ще дойда.
