— Имам още един въпрос. Ти започна състезанието по различен начин от всички останали — пое към вратичките в западния край на трасето, докато повечето от останалите се юрнаха на североизток. Там става произшествието и ти променяш състезателния си маршрут.
Извади от задния си джоб карта на трасето. На нея имаше малки точици, които обозначаваха всичките 250 вратички.
— Можеш ли да ми обясниш какъв беше първоначалният ти план?
Джейсън и Бъг се спогледаха.
— Какво ще кажеш, Бъг?
Бъг изгледа Сиракюз и кимна.
Джейсън започна да обяснява:
— Брат ми се занимава с навигацията. Той състави днешния курс. Казва се Бъг, впрочем.
Сиракюз подаде картата на Бъг.
Малкият се скри зад Джейсън и той взе картата вместо него.
— Малко е плашлив с хора, които не познава.
После подаде картата на брат си и той бързо и професионално начерта състезателния им план върху нея. След това я върна на Джейсън, който пък я подаде на Сиракюз.
Сиракюз се вторачи в картата и дълго не продума. А след това направи нещо странно — извади
Най-накрая Сиракюз вдигна очи и загледа Джейсън и Бъг, сякаш ги преценяваше много, много внимателно.
Вдигна техния състезателен план и каза:
— Мога ли да го задържа?
— Разбира се. — Джейсън вдигна рамене.
— Джейсън Чейсър — пилот във ФЛК — каза Скот Сиракюз. — Звучи добре, нали? Е, довиждане и на двама ви.
Към седем вечерта Джейсън и Бъг се прибраха в Холс Крийк с «Аргонавт», вързан за ремарке, което теглеха със старото си летящо комби «Тойота».
Холс Крийк беше малко градче в далечните северни простори на Западна Австралия. Джейсън често казваше: «Точно в средата на нищото».
Прозорците светеха, вечерята ги чакаше на масата.
— О, моите момчета! Момчетата ми! — викна Марта Чейсър. — Джейсън! Видяхме всичко по телевизията. Това щураво момче, дето се разби точно пред теб! Добре ли сте?
Прегърна Бъг и го притисна към кухненската си престилка.
— Моята малка Ларва на мраволъв не е пострадала, нали?
Бъг почти се изгуби в прегръдката ѝ. Изглеждаше напълно доволен, притиснат до дебелата си майка.
— Нищо му няма — отговори Джейсън, докато сядаше на масата. — Пострада единствено от унижението да пристигне последен пред погледа на Жан-Пиер Леклерк.
— Кой?
— Няма значение, мамо.
Точно в този момент в кухнята влезе баща им — Хенри Чейсър. Гащеризонът му беше покрит с прахоляка от цял ден работа на бензиностанцията.
— Здравейте всички! Състезателите са се върнали значи. Добро състезание днес, момчета. Само не извадихте късмет с онова момче, дето ви отнесе стабилизатора.
— Проклетият идиот ни повреди управлението — изсумтя Джейсън, докато лапаше лъжица картофено пюре. — Оказахме се на погрешното място в най-неподходящия момент.
— О, не — възрази усмихнато Хенри. — Не, не, не. Ти, Джейсън, изгуби управлението си. Ти сам се постави на погрешното място в погрешното време.
— Хенри, остави ги… — Марта се начумери. Съпругът ѝ беше фен на състезанията от ФЛК. Непрекъснато ги гледаше по телевизията и обичаше да ги анализира — класически пример за разбирач по пантофи. Когато децата бяха на пет и на три, започна да им прави състезания с колички в задния двор.
Джейсън захапа въдицата.
— Не е така, тате! Не съм се поставил аз на погрешното място в погрешното време. Чисто и просто това си беше най-обикновен лош късмет…
— Не, не беше лош късмет. Беше състезание — настоя Хенри. — Мисля, че това ще е добър урок и за двама ви. Състезанието включва не само побеждаването на конкурентите, но и да избягваш онези, които не са толкова талантливи като теб.
— Джейсън, в състезанията няма справедливост — продължи той. — Може да направиш всичко както трябва и пак да не спечелиш. По дяволите, помня как веднъж в Сидни Класик водачът беше с две обиколки пред останалите и го блъсна един от последните, който тъкмо излизаше от питстопа. И той отпадна просто ей така…
Някой позвъни на вратата.
Хенри Чейсър стана, без да спира да разказва:
— Значи онзи беше много напред, но този тъп новак направо го
И докато отваряше вратата, си спомни. Обърна се и каза:
— Сиракюз! Точно така. Скот Сиракюз.
След това се обърна да погледне посетителя.
Скот Сиракюз стоеше на прага. Висок и официален.
— О, божичко! — заекна Хенри. — Та вие сте, вие сте…
— Добър вечер, господине. Казвам се Скот Сиракюз. Днес на състезанието се запознах със синовете ви.
— Ъъъ… да, да — закима Хенри Чейсър.
Джейсън стана от масата.
— Господин Сиракюз, какво правите тук?
Сиракюз не прекрачи прага.
— Дойдох да ти задам въпрос, Чейсър. О, и на брат ти също.
— Да?
