След неочакваната покана да влязат в спортното училище не бяха виждали Скот Сиракюз. Беше си заминал с частен самолет за Тасмания, като им каза, че ще се видят там. За съжаление това означаваше, че Джейсън и брат му, които така и така бяха аутсайдери поради възрастта си, трябва да търпят подигравките на Барнаби и Гуидо през целия път до Тасмания.
Бейкър-младши, който знаеше, че Джейсън и Бъг живеят със своите осиновители в Холс Крийк, се забавляваше да лепва към повечето от злонамерените си подхвърляния синоними на «сирашки».
Бъг прошепна нещо в ухото на Джейсън и Барнаби се развика:
— Какво? Какво каза? Какво е това шепнене, тъпанар дребен? Защо не говориш като мъж?
Бъг се вторачи в него с празен поглед.
— Попитах те нещо, тъпако… — Барнаби посегна да хване Бъг за предницата на ризата, но Джейсън отблъсна ръката му.
Барнаби Бейкър замръзна заплашително.
Джейсън не отстъпи и продължи да го гледа предизвикателно.
— Охо, помирисвам напрежение. — Гуидо Моралес потърка ръце.
— Не го докосвай — изсъска Джейсън. — Той говори, но не с хора като теб.
Барнаби се ухили.
— Така ли? И какво каза?
— Не сме сираци. Имаме си майка и баща — отговори Джейсън.
Спортното училище се издигаше от другата страна на широката Дъруент, точно срещу пристанището. Беше блестяща сграда от стомана и стъкло, която приличаше на огромно платно.
Джейсън и останалите нови пилоти бяха въведени в подобното на пещера фоайе. От тавана висяха прочути болиди: оригиналният прототип на Уилмингтън, Н-1, висеше гордо в средата. От двете му страни бяха изложени «Боинг Хайпър Драйв» на Ферагамо, с който беше спечелил Мастърс, и една извита вратичка от Лондонското подземно състезание.
— Оттук — покани ги придружителят и ги въведе във високотехнологична зала, която приличаше на Центъра за управление на полетите на НАСА.
Пред тях се издигаше огромен екран, окачен на стената пред амфитеатрално разположените петнайсет реда с места за сядане. Всяко беше оборудвано с компютърен екран. Галерията в дъното на залата беше предназначена за медиите и в момента беше пълна до пръсване.
— Добре дошли в залата за състезателни брифинги — каза придружителят. — Казвам се Станислаос Колдър и съм директор по състезанията в училището. Повярвайте ми, всички вие, пилотите, ще опознаете много добре тази зала. Моля, седнете. Професор Леклерк и преподавателите скоро ще дойдат.
Джейсън огледа помещението и останалите състезатели.
Бяха към двайсет и пет, повечето по-големи, на седемнайсет или осемнайсет. Почти всички седяха с по двама другари: навигаторите им и старши механиците. Джейсън и Бъг нямаха старши механик — винаги сами си бяха вършили работата в бокса. Сиракюз им беше казал, че когато започнат часовете, ще им намерят и механик.
Барнаби Бейкър и Гуидо седяха по-назад с неколцина от по-големите момчета. Имаше и няколко момичета, повечето с черните гащеризони на старши механици, но като цяло преобладаваха момчетата.
Едно от момичетата привлече погледа на Джейсън. Беше много привлекателно, с тясно лице, ярки зелени очи и жълтеникавочервени коси. Беше към седемнайсетгодишна и седеше далеч от всички в дясната част на първия ред.
На Джейсън му трябваше известно време, за да забележи, че повечето от репортерите в медийната галерия я зяпат, сочат я и се опитват да направят хубава снимка. Нямаше представа защо.
— Затвори си устата и престани да пускаш лиги — чу се пресипнал момичешки глас зад гърба му.
Джейсън се обърна и видя, че момичето, което седеше зад него, също се е вторачило в хубавицата на първия ред.
— Ериъл Пайпър е много над твоята категория — добави момичето.
— Не пускам лиги — възрази Джейсън.
— Да бе! — Момичето беше някъде на шестнайсет, с кръгло лице, яркооранжева коса (на главата ѝ бяха вдигнати подхождащи оранжеви очила с рогова рамка) и широка усмивка на розовите бузи.
— Аз съм Сали Макдъф, механик и отвсякъде чудесно момиче от Шотландия.
— Джейсън Чейсър. А това е Бъг, мой брат и навигатор.
Сали Макдъф огледа преценяващо по-малкия от братята.
— Бъг, а? Много е
Бъг се изчерви.
— На дванайсет — отговори Джейсън вместо него.
— Дванайсет? — Сали Макдъф се замисли. — Сигурно е математически гений, щом са го поканили тук. Приятно ми е да се запознаем, Джейсън Чейсър и навигатор Бъг. Надявам се, че ще ви се падне добър наставник.
— Наставник ли?
— Боже, ти си новак! Да завършиш спортното училище не означава само да си велик пилот. Да имаш най-добрия учител е много важно. Ясно е, че най-добрият е Зороастро. Маестрото. През последните четири години неговите ученици три пъти печелят училищния шампионат. Говори се, че Чарли Рийфенстал не дава много домашни, а набляга на пистата — затова много от пилотите искат да попаднат при него.
— А какво знаеш за Скот Сиракюз? — попита Джейсън.
— Ааа, Сиракюз. Тази година ще преподава на пълно работно време. Чух, че миналата година замествал, когато титулярите излизали в отпуска.
— И?
