Когато двете коли стигнаха до купчината смачкан метал, останал от двете страни на финалната права от участвалите във верижната катастрофа болиди, Джейсън се стрелна напред и плъзна болида си пред този на Зейвиър!
Тълпата ахна от тази дързост.
Очите на Черния принц направо щяха да изскочат.
«Аргонавт» влезе с рев в тесния проход между отломките и се стрелна от другата страна като ракета към финала.
Пресече го.
Първи.
Първо място.
Причината беше снимката.
Снимката от единствената победа на Джейсън над Зейвиър. Победата в Състезание 25 благодарение на фотофиниша.
Вторачен внимателно в нея вечерта преди Чалънджър, Джейсън беше забелязал нещо много странно.
Там, където преди беше виждал само как носът на «Аргонавт» пресича финала сантиметри преди «Острие на скоростта», сега видя нещо съвсем различно.
Зейвиър, който си беше помислил, че е спечелил, макар това да не беше така, беше вдигнал преждевременно ръка във въздуха.
Така Джейсън беше съставил своя план — щеше да използва съвършения екип механици на Зейвиър срещу него, като им позволи да го захранват с информация за нарастващата му преднина. А после,
Нюйоркската тълпа зарева от удоволствие: не можеше да повярва, че може да се измисли подобна смела стратегия.
Джейсън беше изненадал всички.
Когато влезе в питлейна, всички телевизионни екипи в града се бяха струпали пред неговия бокс.
След заслужените прегръдки, разменени със Сали и Бъг зад затворените врати на бокса, той излезе, за да се изправи пред медиите.
— Джейсън! Джейсън! Предварително ли беше планирал всичко?
— Джейсън! Откъде знаеше, че Зейвиър ще допусне такава новобранска грешка?
— Джейсън! Как се чувстваш сега, след като успя да се класираш за Ню Йорк Мастърс?
Последният въпрос привлече вниманието на Джейсън.
— Чувствам се… прекрасно — отговори той. — Проблемът е… че нямам лицензиран отбор… който да ме спонсорира. А без отбор не мога да се състезавам.
— Млади приятелю — избоботи познат глас, — винаги можеш да пилотираш от името на моя отбор.
Умберто Ломбарди се беше изправил зад тълпата журналисти, ухилен до уши.
Разпери широко ръце.
— Имах втори болид, но един млад пилот го разби тази година в Италия! Джейсън, ако си готов да се състезаваш със своя собствен болид, можеш да го направиш с моя лиценз в сериите Мастърс.
Медиите отново насочиха микрофоните към Джейсън.
Той точно се готвеше да отговори, когато се чу друг глас, който надвика шума:
— Аз имам друго предложение.
Всички се обърнаха…
… и видяха добре облечен мъж, застанал до Ломбарди. Беше по-млад от него, на четирийсетина, американец, със съвършено пригладени коси. На костюма му сякаш беше написано: «Аз съм богат!».
Това беше една от най-известните личности в света на ФЛК.
Антъни Нелсън, шеф на фирмения отбор на «Локхийд-Мартин».
— Аз разполагам с резервна кола — многозначително продължи той. — Моят отбор беше готов да участва в Мастърс с трима пилоти, но за съжаление нашият пръв избор — той погледна към бокса на Зейвиър — не издържа изпита на Чалънджър. Но ти, Чейсър, го издържа. Заради това за отбор «Локхийд-Мартин» ще е чест, ако се състезаваш от наше име.
Медийната тълпа замръзна. Всички бяха впили поглед в Джейсън.
Джейсън също гледаше над тълпата репортери и оператори. Гледаше нетърпеливите им лица — нетърпеливи за нова история.
След това погледна Нелсън и Ломбарди — и пред очите му се откри парад на контрастите. Единият слаб и дребен, другият — едър и шумен. Единият предлагаше болид последна дума на техниката. Другият нямаше нищо, освен лиценз от Международната асоциация на ФЛК.
Единият беше ял с него мазни пилешки бургери. Другият очевидно от години не беше ял нещо толкова вредно.
Джейсън си пое дълбоко дъх.
— Смятам да се състезавам за отбор «Ломбарди».
Медиите направо се взривиха. Заваляха въпроси, засвяткаха светкавици и прожектори, обаче на Джейсън вече не му пукаше.
Без да им обръща внимание, той се прибра в бокса, като по такъв начин сложи край на пресконференцията.
Огледа отбора си: дребничкия Бъг, усмихнатата Сали Макдъф, сериозния Скот Сиракюз.
— Е — каза им, — аз самият още не мога да повярвам. Обаче след два дни ще се състезаваме в Ню Йорк Мастърс.
След като получи поредната сензация, тълпата от медийни представители си тръгна. Джейсън остана сам в бокса.
В отсрещния бокс видя Зейвиър — също сам, събираше си багажа.
По някаква причина, която сам не можеше да обясни, Джейсън отиде при него.
— Зейвиър, добре се състезава днес.
Зейвиър се направи, че не го забелязва, и продължи да прибира нещата си.
— Е, щом не искаш да говориш с мен… — каза Джейсън и се обърна да си върви.
— Според всички аз съм по-добър пилот от теб — каза Зейвиър зад гърба му.
Джейсън се обърна и го погледна.
Зейвиър го гледаше гневно, погледът му беше леден.
