Също като в състезанията в спортното училище, за Чалънджър не се провеждаха квалификации — състезанието осигуряваше равен старт за всички. Колите влизаха в стартовите арки и се приготвяха за състезанието.

Джейсън огледа останалите състезатели: най-добрите от съответните лиги, области и училища.

Маркос Христос от Гърция в колата си, «Ейриън», номер 12, номерирана така в чест на дванайсетте подвига на Херкулес. Христос се беше класирал на първо място в Европейската второстепенна лига — подразделение на Международната професионална серия.

Едуардо — от Централно & Южноамериканско училище за пилоти в Бразилия. Подобно на Зейвиър, той беше спечелил шампионата в своето училище и съответно професионален договор с второстепенния отбор «Кастолди». След като не се ползваше с толкова добро име като Международното училище за пилоти, Централно & Южноамериканско училище за пилоти беше получило само две покани за състезанието «Чалънджър».

Правеен Чандра — от много доброто Индийско училище за пилоти.

Жанг Лао — класиралият се на трето място в Руско-китайската лига — боен пилот от китайските ВВС. Неговият болид с форма на изтребител, «Чун-T'I», беше номериран 8, защото китайците вярваха, че числото 8 е най-щастливото от всички.

Най-вдъхващи страх бяха двамата класирали се на първо и второ място в Руско-китайската лига: руснаците близнаци Игор и Владимир Кротски. Със своите лъскави еднакви «Миг 90» — «Червен дявол I» и «Червен дявол II» Игор и Влад бяха отговорни за не по-малко от 16 катастрофи в Руско-китайската лига. Никой от двамата не беше пострадал, но една от жертвите беше загинала. Така или иначе Руско-китайската лига беше прочута със суровите нрави, които царяха в тамошните състезания.

Зейвиър Зонора беше името в устата на всички.

За букмейкърите той беше фаворитът с най-голям шанс да спечели — изключителното му класиране на четвърто място в Италианското бягане беше оказало въздействието си. Освен това се бяха разпространили сведения за неговото пълно превъзходство в Международното училище за пилоти.

В Чалънджър щяха да участват общо 30 пилоти — талантливи състезатели от всички краища на света — и всеки от тях знаеше, че победата тук може да промени напълно живота му.

Джейсън тъкмо се готвеше да се качи в «Аргонавт», когато някой застана до колата му.

Зейвиър. С черния си състезателен гащеризон и с каска под ръката.

До него стоеше Дидо — Джейсън реши, че вероятно е за психологическо въздействие.

— Господин Чейсър, реших да се отбия и да споделя с теб една интересна статистика, която току-що открих — каза Зейвиър.

— И каква е тя?

Зейвиър пусна зла усмивка.

— От всички състезания, когато сме участвали и двамата, ти само веднъж успя да спечелиш наистина. И това беше много отдавна — в Състезание 25. А днес не се дава награда за второто място. Само победителят получава извънредната покана за участие в сериите Мастърс. Според статистиката, когато се състезаваме, аз не много често завършвам втори. — Зейвиър се обърна да си върви. — Реших, че не е лошо да го знаеш.

— Благодаря — отвърна Джейсън. — Ще го имам предвид.

Всъщност Джейсън мислеше много за Зейвиър.

Той знаеше много добре своя резултат в двубоите с Черния принц: с изключение на Състезания 25 и 50 (и мързеливия опит на Зейвиър в състезание 49, но той не се броеше), той винаги го беше побеждавал в двубой.

Простият факт беше, че Джейсън просто не можеше да го надмине.

В Състезание 50 само благодарение на отчаяна маневра — минаването последователно и през трите ледени Сцила и Харибда — успя да мине пред Зейвиър.

Затова през тази седмица Джейсън и неговият отбор работеха върху стратегии как да надмине «Острие на скоростта».

Бяха изгледали видеодисковете и всички предавани по телевизията състезания, в които беше участвал Зонора, както в спортното, така и извън него. Бяха анализирали спиранията в бокса и как неговият технически екип се държи по време на състезания.

Тяхното заключение: Зейвиър беше съвършен пилот. Отбранителната му техника беше непробиваема; работата на техническия му екип — почти безпогрешна. Оливър Кох, неговият старши механик, беше толкова добър, че не само осигуряваше бързо като светкавица обслужване в бокса, но осигуряваше Зейвиър и информационно — за всяка обиколка каква преднина има пред съперниците и дали я увеличава, или те я съкращават.

Бяха невероятен екип.

— Прекалено е добър — беше казала Сали, докато снощи седяха пред телевизора и гледаха финиширането на Черния принц в Италианското бягане: «Острие на скоростта» профуча през линията на финала, а Зейвиър вдигна победно ръка във въздуха. — Не виждам пукнатина в бронята му.

Бъг също каза нещо.

Няма съвършени хора, Бъг. — Джейсън поклати глава, вторачен в екрана. — Сали, донеси видеодиска с финала на Спонсорския турнир, ако обичаш.

Сали го донесе и го пуснаха. Гледаха как Зейвиър пресича финала с преднина пред противниците си, включително Джейсън на финала. Щом пресечеше финала, Зейвиър винаги правеше едно и също — стрелваше ръка във въздуха, сякаш нанася кроше.

Сали вдигна рамене.

Перейти на страницу:

Похожие книги