Както и да се погледне място нямаше, но въпреки това Мартинес се опита — Лудостта на Мастърс — и стрелна своя «Боинг» от вътрешната страна на сребристото «Порше» на Райце, щом влязоха в последната обиколка.
Резултатът беше поразителен и не по-малко трагичен.
Мартинес закачи Райце, двете коли се завъртяха, но не преди третия следващ ги болид, «Дженеръл Мотърс» на Брук Питърс, да се блъсне с пълна скорост в тях. Питър и неговият навигатор катапултираха секунда преди колата им да изчезне в огнено кълбо.
И трите коли рухнаха на пътя, овъглените им останки се посипаха от двете страни на последния завой.
В този момент «Аргонавт», изоставен като вече умрял на последното място, просто мина край тях, наклони се и зави в Пето авеню, разсече черните стълбове дим, които се издигаха от останките, и прелетя над финалната линия — последната кола, която да я пресече в Състезание 1, но вече на безопасното 12-о място.
Благодарение на чистия си късмет, на това, че продължи, когато всичко изглеждаше загубено, Джейсън попадна в Състезание 2!
Ню Йорк Сити, САЩ (четвъртък)
След суперспринта «Либърти»
Веднага след края на суперспринта «Либърти» огромни таблици с класирането щръкнаха из града: над старт/финала на Пето авеню на Таймс Скуеър, на Бруклинския мост и на още стотици други места.
Таблицата с класирането в челото изглеждаше така:
Докато Джейсън се беше борил на опашката на групата, в челото се беше разиграла люта битка между Алесандро Ромба и двамата фирмени пилоти на «Рено» — Фабиан и Етиен Труво. Накрая Ромба беше успял да удържи атаките на двамата французи и вече беше спечелил 10 точки, правейки още една крачка към Златния голям шлем.
Пилотите на последните четири места, които отпаднаха, бяха маркирани в червено — елиминирани.
След следващото състезание щяха да отпаднат още четирима.
Тази нощ Джейсън си легна едновременно изтощен и развълнуван. Вярно, беше последен в таблицата с класирането, обаче хранеше големи надежди за състезанието утре — защото беше състезание на вратички — неговата и на Бъг специалност.
Докато спеше, цяла армия работници се заеха да преустрояват Ню Йорк: да издигат сводести вратички и извисяващи се прегради в подготовка на Манхатънското състезание на вратички.
Ню Йорк Сити, САЩ (Петък)
В петък утрото завари улиците на Ню Йорк Сити призрачно пусти. По широките булеварди не се виждаха коли, таксита и камиони — днес движението на превозни средства беше забранено.
По улиците бяха издигнати високи метални арки — вратички за състезания — общо 250.
Също така десетки от градските улици бяха запушени с високи временни стоманени прегради, които ги превръщаха в задънени.
Остров Манхатън беше превърнат в лабиринт.
Всяка година разположението на нюйоркските улици се променяше — три минути преди старта състезателите и навигаторите получаваха карта с разположението на всички вратички и задънени улици.
Както при всички състезания на вратички, най-отдалечената струваше 100 точки, а най-близката — 10. След като никой състезател не би могъл да премине през всички вратички в рамките на отпуснатото време, това се оказваше битка на стратегии — кой ще подбере най-подходящия маршрут.
Времевата граница на състезанието беше 3 часа.
Наказанието за по-късно пресичане на старт/финала беше жестоко: 2 точки за секунда.
Тоест ако закъснееш една минута, губиш солидните 120 точки.
Освен това Манхатънското състезание на вратички беше единствената от надпреварите във веригата «Мастърс», в която действаше правилото за финиширане «кола през финалната линия». За това състезание «пилот през финалната линия» не беше достатъчно добро правило — цялата кола трябваше да се върне и да пресече финала.
Посланието беше кристално ясно: излез, мини през колкото може повече вратички и се върни навреме.
Рано в петък сутринта Джейсън пристигна в района с боксовете на Пето авеню.
Тъй като беше нервен, спа на пресекулки и се събуди ужасно рано — в 4:30, затова реши да слезе при боксовете и да поработи върху «Аргонавт».
Докато надничаше в задната дюза, един глас зад него го накара да подскочи:
— Ооо, здравей, здравей. И това ако не е младият Джейсън!
Беше Рави Гупта, малко зловещият индиец, когото Джейсън бе срещнал в Италия и за когото по-късно беше разбрал, че е един от водещите букмейкъри.
Гупта стоеше на няколко метра от него, притиснал молитвено длани. Беше се появил изневиделица, сякаш се бе материализирал от нищото.
— Какво правите тук? — попита Джейсън. — Този район е затворен за външни лица.
— Ооо, Джейсън, аз отдавна съм замесен в състезанията, така че не съм външно лице — хитро обясни Гупта. — Познавам много хора.
— Какво искате?
Гупта бързо вдигна ръце.
— Аз? О, Джейсън, нищо. Нищичко. Мисля, че вчера извади късмет. Ооо, извади голям късмет с катастрофата на последния завой.
— Състезанието не е свършило, докато и последният не пресече финала — предпазливо отговори Джейсън.
