Минута по-късно Джейсън излезе в обръщалото в другия, бруклинския край на дългия тунел и беше посрещнат от рева на събраните тълпи; зави, наклони се почти вертикално, мина на скорост през вратичката…
Бип!
… и влезе с рев в тунела, за да поеме по обратния маршрут.
Обаче докато Джейсън плячкосваше точките на южните райони, другите напредваха добре в северната част на острова.
Първи между тях бяха двамата пилоти на ВВС на САЩ: Карвър и Левицки.
Те бяха специалисти по състезания на вратички, а освен това ВВС на САЩ се гордееха със способността си да навигират всеки курс по най-резултатен начин.
Говореше се, че навигаторите на Карвър и Левицки всеки ден са тренирали по десет часа на най-съвременни симулатори за компютърна навигация, така че най-рационалното планиране на състезателния маршрут се беше превърнало едва ли не в тяхна втора природа.
Обаче, когато завърши първият час от състезанието и стана ясно, че със своите 740 точки двамата изостават с десет от Джейсън и Фабиан, тълпите и коментаторите направо полудяха.
Телевизионните коментатори с помощта на своите компютри за планиране на маршрути веднага започнаха да анализират възможните състезателни планове на Джейсън, като се основаваха на досегашния му курс.
— Ха! — възкликна един. — От старта Джейсън пое на юг, а всички останали полетяха на север. Сега се връща на север, където улиците вече не са толкова задръстени с други състезатели и по маршрута си трупа вратички с по 20 точки печалба… Току-що се прехвърли на булевард «Хенри Хъдсън» и продължава на север. Къде ли може да отива? Окей, ето, излиза компютърната оценка на неговия план… какво прави той, по дяволите?!
Същото се случваше и в останалите студия на спортните канали. Шокираните коментатори бяха видели плана на Бъг.
— Не е възможно!
— Не може да е истина!
— Вероятно има някаква грешка!
— Не, няма грешка… Мили боже, този маршрут ще го върне при старт/финала с много точки и с лекота ще спечели първото място! Господа, според състезателния план, който състави нашият компютър, Джейсън Чейсър, популярният млад пилот в Кола №55, се е насочил към Аркадата. Тръгнал е да вземе още 100 точки! И ако успее да го направи, тогава, пак според нашите изчисления, ще спечели и състезанието!
Състезателно време: 1 ч. 30 мин.
В средата на състезанието таблицата с класирането изглеждаше така:
Джейсън пилотираше добре — бързо и безкомпромисно — но Бъг беше този, който участваше в състезанието на живота си. Беше се разчуло за неговия състезателен план и всеки фен на ФЛК в Ню Йорк беше на нокти дали е възможно «Аргонавт» да направи двойния удар и да спечели състезанието?
Обаче Фабиан ги следваше неотстъпно.
А в южната част на трасето двамата пилоти от ВВС на САЩ също добре трупаха точки. Освен това всички знаеха, че Алесандро Ромба, световният шампион, буквално мрази състезания с вратички — той щеше да е доволен, ако успее да запази петото си място.
На други места се случваха други неща.
Когато състезанието навлезе в последния си час, пилотите започнаха да изпадат в отчаяние, което ги караше да поемат по-големи рискове, да взимат завоите по-безразсъдно — ако два летящи болида стигнат до едно и също кръстовище от различни посоки, можеше да стане катастрофа.
Точно такава катастрофа извади от състезанието китайския пилот Ау Чоу. Той беше на седмо място, когато изскочи с висока скорост от Сентръл Парк точно в момента, когато един от движещите се на последно място — американецът Дан Рейн с неговия «Боинг-Форд» — се стрелна по Пето авеню, за да завие в питлейна.
Двете коли се сблъскаха под прав ъгъл. Рейн мина драматично през носа на Чоу и напълно го откъсна, като за малко не отряза и краката на китайския пилот.
Рейн се отърва със смачкана предница, но въпреки това успя да се довлече до боксовете. За Чоу състезанието приключи и след като беше спечелил само 2 жалки точки в Състезание 1, участието му в сериите Мастърс също завърши.
Състезателно време: 2 ч. 45 мин.
— Харесвам стила ти, Бъг! — изкрещя Джейсън.
«Аргонавт» се носеше по Ривърсайд Драйв, като от време на време се стрелваше навътре в сушата, за да обере няколко 40-точкови арки в Горен Уест Сайд — а Фабиан през цялото време го гонеше по петите.
— Всички те мислят за мъничко свито момченце, но аз винаги съм подозирал, че си търсач на славата — продължи Джейсън. — Само ти можеш да измислиш състезателен план, с който не само се печелят точки, но и се пише история.
Бъг отговори с три думи.
Джейсън кимна.
— Смърт или слава. Прав си, брат ми.
Стрелнаха се към Аркадата. Сега състезанието им беше уравнение от разстояние и време.
Стоточковата Аркада беше най-отдалечената от старт/финала вратичка в състезанието, а им оставаха още 15 минути състезателно време.
Бъг беше изработил плана си добре. Беше планирал всичко до секундата.
Все още обаче оставаше проблемът с Фабиан.
Колкото и да се опитваше, Джейсън не можа да се отърве от опашката си.
