Джейсън включи на преден ход, но колата си остана зависнала. Дюзите ѝ за сгъстен въздух жалко кашляха. Болидът се държеше във въздуха само благодарение на двата си магнитни диска.
Беше изгубил предния ход.
«Аргонавт» не искаше — не можеше — да върви напред.
Джейсън се намръщи. Ако това беше обикновено състезание от сериите Мастърс, можеше да изтича и да пресече пеша финала с волана в ръка, както беше направил Бъг в състезание 50 на спортното училище. Обаче това беше единствената надпревара в Мастърс, която изискваше колата да пресече финала. «Аргонавт»
— О, по дяволите! — изруга Джейсън.
Състезателно време: 2 ч. 57 мин.
Оставаха три минути до края на състезанието, а от 12-имата стартирали 8 вече бяха пресекли финала. Четирима бяха отпаднали: катастрофиралите Ау Чоу, Раул Хасан, вторият пилот на «Локхийд-Мартин», Дан Рейн с неговия закърпен «Боинг-Форд» (и двамата в опит да спечелят повече точки) и Джейсън.
Когато катастрофира, Джейсън водеше по точки.
Обаче сега, когато стоеше неподвижен на 42-ра улица, всички решиха, че надпреварата за него е приключила.
Телевизионните коментатори, чиито кабини гледаха към старт/финала, започнаха да изразяват скръбта си заради катастрофата.
— Толкова жалко…
— Пилотирането му можеше да влезе в историята…
— Той е още млад, ще се научи…
— Да, Боб, точно така. Състезанието на вратички не е завършило, докато не пресечеш финала…
В този момент един от коментаторите блъсна стола си назад и надвика всички:
— Ей, я чакайте! Какво е това?!
Всички зрители на Пето авеню едновременно обърнаха глави и…
И за първи път в историята на Пето авеню се възцари пълно мълчание.
Защото онова, което видяха, напълно ги слиса.
Под славния дъжд от бавно падащи конфети видяха нещо да излиза от 42-ра улица на Пето авеню.
«Аргонавт». Висеше над улицата.
А зад него, превити на две от усилие, се виждаха две малки фигури.
Джейсън и Бъг го бутаха.
Бавно, крачка по крачка, Джейсън и Бъг избутаха «Аргонавт» на Пето авеню.
Широкото авеню се простираше пред тях — до финала оставаха 500 метра.
Те продължаваха да бутат. Отначало бавното им пътуване минаваше в мълчание — тълпите по трибуните от двете страни на улицата ги гледаха слисани до онемяване.
Но след миг някой ревна с класически нюйоркски акцент:
— Хайде, момчета, избутайте бричката до финала!
Тези думи разпръснаха магията на слисването и тълпата започна да пляска и да поощрява Джейсън и Бъг с викове, които разтърсваха небесата.
Състезателно време: 2 ч. 58 мин.
Две минути до края. 200 метра до финала.
Стъпка след мъчителна стъпка Джейсън и Бъг бутаха «Аргонавт» — техния «Аргонавт», малката им храбра кола — по финалната права.
Тълпите от двете им страни направо бяха луднали, подкрепяха ги с ритмично пляскане и викове в хор:
— Раз-два, раз-два!
Пот се стичаше по челото на Джейсън и капеше по асфалта.
Бъг бе опрял гръб в задния спойлер и буташе заднишком.
Часовникът, отмерващ състезателното време, прескочи на 2 часа и 59 минути.
Една минута до края.
Оставаха още 120 метра до финала, но момчетата вече бяха изтощени.
Коментаторите направо бяха прегракнали от вълнение:
—… Откакто коментирам състезания от ФЛК, не съм виждал подобно нещо…
—… Да погледнем генералното класиране. Преди да катастрофира, Чейсър оглавяваше класирането с 60 точки преднина. Сигурно е, че с тази ниска скорост няма да успее да пресече финала преди изтичане на времето. Възниква въпросът: колко точки ще изгуби заради закъснението?
Джейсън и Бъг бутаха болида по Пето авеню пред очите на скандиращите зрители:
— Раз-два, раз-два!
Джейсън буташе навел глава.
Крачка, тласък.
Крачка, тласък.
Обаче в този миг Бъг се подхлъзна… и падна.
Джейсън спря и вдигна брат си.
— Продължавай да буташ! — нареди му задъхано. — Трябва… да успеем.
В този миг часовникът на състезанието отбеляза 3:00. От сега нататък всяка секунда щеше да им струва по 2 точки… а им оставаха още 80 метра.
— Раз-два!
20 секунди минаха.
— Раз-два!
Вече станаха 40 секунди.
— Раз-два!
Една минута.
70 секунди, след като времето за финиширане беше минало, под бараж от проблясващи светкавици и прожектори на камери, Джейсън и брат му Бъг избутаха «Аргонавт» през линията на финала и се строполиха един върху друг.
Ако не беше атаката на 42-ра улица, Джейсън щеше да спечели състезанието с 60 точки преднина.
Обаче закъснението му със 70 секунди да пресече финала в указаното време му стовари тежко наказание — лишаване от 140 точки. Така Джейсън завърши на 3-то място зад двамата специалисти по състезания с вратички от ВВС на САЩ Карвър и Левицки.
Фабиан се беше класирал на 4-то място, подпомогнат от това, че се беше лепнал като опашка към задния спойлер на Джейсън. Ромба беше предоволен, че е успял да завърши 5-и.
Последните четирима пилоти — Хасан, Рейн, Чоу и Райце — или бяха катастрофирали (Чоу), финиширали със закъснение (Хасан и Рейн) или просто не се бяха справили добре (Райце).
