Състезание 4: Търсенето
Участък: Безкрайния тунел (навътре)
Джейсън скочи в «Аргонавт» и натисна газта. Болидът изрева, направи пълен кръг високо над водопада и се стрелна като куршум обратно в Безкрайния тунел.
Отново в мрака.
Обратно към старт/финала.
Джейсън промушваше «Аргонавт» през проходите на Безкрайния тунел, накланяше се наляво, плъзгаше се надясно, стремеше се да изпревари Ромба и Фабиан по пътя към финала.
Видя червеният стоп на Фабиан да просветва немного далеч напред. И изведнъж в слушалките му се чу глас с френски акцент:
— Момче, не можеш да спечелиш.
Фабиан.
Някак си беше успял да открие радиочестотата на Джейсън и сега в най-смазващата фаза на състезанието беше решил да проведе психическа атака. Това беше много неморално, но не и незаконно.
— Защо продължаваш да се мъчиш? — продължи Фабиан. — Та ти се справи много добре за дете. Защо не оставиш надпреварата на мъжете, а?
Джейсън беше впил поглед в задния спойлер на французина.
— Дръж се, Фабиан. По петите ти съм — каза той решително.
И това беше самата истина.
Той непрекъснато смаляваше преднината на французина, докато се стрелкаха през тесните скалисти тунели, и то толкова много, че когато стигнаха Голямата пещера, «Аргонавт» изскочи до «Марсилски сокол» на широкия трилентов мост.
Фабиан видя Джейсън и се намръщи.
Джейсън му се оплези.
В отговор Фабиан го блъсна.
Обаче Джейсън зави и намали силата на удара.
Това, изглежда, раздразни Фабиан още повече, защото щом поеха нагоре по дългата рампа на Голямата пещера, той отново блъсна «Марсилски сокол» в «Аргонавт».
Обаче Джейсън беше готов за това и удържа. Двете коли се носеха с рев нагоре по моста и влязоха в широкия (сега ляв) завой на тунела, който свързваше Голямата с Малката пещера.
Накланяне в завоя.
Труден полет.
Бърз полет.
Фабиан от вътрешната, Джейсън от външната страна на завоя; колите им летяха с толкова висока скорост, че направо разкъсваха тъканта на въздуха.
За един кратък миг Джейсън успя да види очите на Фабиан зад визьора на каската — видя ги да проблясват към него с чиста подигравка и омраза.
— Момче, ще ти видя сметката.
— Не днес обаче — отговори Джейсън.
— И защо не?
— Защото се сетих нещо, за което ти не си.
И докато го казваше, завършиха последния участък от завоя заедно — страна до страна — Фабиан отляво, Джейсън отдясно. И онова, което Джейсън си беше спомнил, изведнъж изскочи пред тях. Останките от колата на Труво.
Фабиан изкрещя.
И скри очите си с ръце, когато «Марсилски сокол» се стрелна право през отломките от «Везир» — и отломките от вече две рена се разхвърчаха във всички посоки като звездопад.
Централната секция от колата на Фабиан оцеля, но за негово нещастие предният и задните спойлери, както и крилата, не можаха.
Очуканите останки от колата му се посипаха в мрака под моста…
Не е нужно да се обяснява надълго и нашироко какво въздействие оказа тази катастрофа върху сериите Мастърс.
Фабиан току-що бе станал НЗ — което означаваше, че изобщо няма да вземе точки от състезанието. За него сериите Мастърс бяха свършили.
Борбата за спечелването им щеше да се води между последните двама състезатели на пистата: Алесандро Ромба и Джейсън Чейсър.
Сега, когато двете рена завинаги го бяха оставили на мира, и на крилете на огромно количество адреналин, Джейсън вече оглеждаше стопа на Алесандро Ромба.
Ла Бомба Ромба.
Пилотът №1, състезателят, който искаше да стане първият, спечелил Големия шлем, човекът, който тази година още не беше надминаван.
«До днес», помисли си Джейсън.
Състезание с два коня.
Ромба бягаше.
Джейсън преследваше.
Преследваше го с все сили.
По цялата дължина на Малката пещера, след това в подобния на лабиринт тунел.
Ромба караше яко.
Джейсън управляваше безпогрешно.
За двайсет минути съкрати преднината на №1 на света до една дължина на кола и тогава…
… слънчевата светлина ги заля, когато изскочиха заедно от тунела.
Вече летяха над междущатската магистрала, която се извиваше наляво и надясно, заобикаляйки гори и хълмове. Джейсън следваше Ромба по петите и превръщаше живота на световния шампион в ад.
След малко Джейсън атакува — опита се да се промъкне от лявата страна на Ромба.
Ромба затвори пътя — леко и законно.
Джейсън опита отново — този път отдясно.
Ромба отново го блокира.
Джейсън упорстваше — ту отляво, ту отдясно, търсеше пролука да се шмугне, без да показва никакво уважение към пилот №1.
Джейсън отново тръгна наляво — Ромба реагира и зави натам — обаче този път ставаше дума за лъжливо движение и Джейсън се стрелна надясно и се промъкна покрай Ла Бомба, който се беше отклонил твърде много вляво!
Тълпите покрай магистралата направо зяпаха.
А после се разкрещяха от удоволствие.
Не катастрофа, късмет или подъл ход бяха позволили на Джейсън да надмине световния шампион.
Просто се дължеше на дяволски доброто му пилотиране.
Така изведнъж, когато оставаха само десет минути до края на Ню Йорк Мастърс,
В далечината се показа силуетът на Ню Йорк Сити.
