Докато се носеше с рев над магистралата, Джейсън гледаше как високите му небостъргачи пронизват небесата.
Пришпорваше «Аргонавт» и се опитваше да заглуши всички мисли за това,
«Не мисли за победата — каза си той. — Не казвай хоп, преди да си скочил! Първо спечели, после всичко останало. Съсредоточи се и карай!»
В последния участък преди Манхатън дори успя да увеличи преднината. Първо с една дължина, после с няколко.
А после минаха по Бродуейския мост и изведнъж се озова отново в града с неговия лабиринт от прави ъгли.
Събралите се зрители започваха да реват при всеки негов завой.
Ромба вече беше изостанал на цели седемдесет метра.
Когато изскочи на Пето авеню и осъзна, че няма повече завои — че това е краят — че е успял — Джейсън си позволи да се усмихне.
В същия момент един човек сред зрителите — гледаше как Джейсън лети по финалната права — натисна бутона на дистанционното и задейства взривното устройство с големината на глава на карфица, закачено за задния спойлер на «Аргонавт».
За втори път тази година — и за втори път в състезание от Големия шлем — задният спойлер на «Аргонавт» избухна от само себе си.
«Не — помисли си Джейсън. — Не на финалната права!»
— Дръж се, Бъг — успя да извика на брат си.
Останал без задния си спойлер, «Аргонавт» наведе нос и със смайващите 779 км/ч се стовари върху асфалта на Пето авеню.
Разхвърчаха се части и искри.
Носът на «Аргонавт» отхвръкна настрана, части от фюзелажа се разлетяха наоколо, крилете застъргаха настилката и се отчупиха.
Очуканият «Аргонавт» се плъзна странично и спря в средата на Пето авеню, само на дразнещи двеста метра от финала. След това тромаво се обърна на една страна, с кабината към заветната бяла линия.
Джейсън вдигна глава и видя линията на финала — толкова близо и едновременно толкова далеч.
— Бъг? Как си?
Бъг го успокои, че му няма нищо.
Джейсън бързо прецени възможностите.
Знаеше, че Ромба е близо — по звука почти над него — прекалено близо, за да стигне на бегом до финала, както Бъг бе направил с Барнаби в спортното училище.
— По дяволите! — Той удари ядосано волана. — Няма да загубя това състезание!
И когато колата на Ромба почти се изравни с неговата, сграбчи Златното руно, стисна го в скута си, отключи оборудвания с транспондер волан и направи единственото, което можеше да му помогне да спечели състезанието.
Катапултира.
Състезание 4: Търсенето
Участък: Пето авеню (навътре)
Беше картина, която никой зрител никога нямаше да забрави.
Черният «Локхийд» на Алесандро Ромба тъкмо минаваше покрай останките от «Аргонавт», когато — фуууу! — Джейсън излетя с катапултиращата седалка от болида, изстреля се хоризонтално с главата напред, подобно на човек от цирково оръдие, само на шейсет сантиметра от асфалта и…
…
… и прелетя над финала само на трийсетина сантиметра пред смаяния италианец.
Щом профуча над бялата линия на финала, катапултиращата седалка изгуби хоризонталната си инерция, стовари се на асфалта, търкулна се настрана и се плъзна напред. Вдигнаха се хиляди искри, които обгърнаха Джейсън, но седалката го защитаваше с усилената си конструкция.
След миг седалката спря.
Съскаше от нагряването и от очуканите ѝ страни се вдигаше пара.
От всички страни към нея се завтекоха загрижени официални лица.
Зрителите бяха потънали в удивено мълчание.
Хенри и Марта Чейсър гледаха ужасени, търсеха признаци на живот в димящата седалка и сред тълпата служители, които се бяха струпали около нея.
Никой не беше виждал нещо подобно — момчето, което
Едно от официалните лица измъкна Джейсън от изпотрошената седалка и му помогна да се изправи. Джейсън се олюля, но вдигна високо волана и Златното руно…
… и беше поздравен от тълпата с такъв радостен рев, какъвто не беше чуван никога на състезание от ФЛК.
Беше толкова силен, че едва не срути града.
Хенри и Марта Чейсър въздъхнаха от облекчение, а после Хенри скочи, вдигна ръце и изрева:
—
Последваха налудничави сцени.
Подобно на вълна от разкъсана язовирна стена, тълпата нахлу през загражденията, изскочи на Пето авеню и започна да се трупа около смачканата катапултираща седалка.
Джейсън — заобиколен от официални лица и охрана — отиде при Алесандро Ромба и му стисна ръката.
— Господин Ромба, съжалявам за Големия шлем.
Италианецът се усмихна криво.
— Имам чувството, че тази година беше последната ми възможност. От сега нататък във всяко състезание ще съм изправен срещу корав нов съперник.
Джейсън кимна.
— Днес направихте добро състезание.
— Ти също. А сега, младежо, върви да празнуваш.
— Точно това ще направя — засмя се Джейсън.
И хукна по Пето авеню към останките на «Аргонавт», които още лежаха по средата на широкия булевард. Бъг стоеше до отломките.
Двамата братя се прегърнаха, а около тях засвяткаха светкавиците на фотоапаратите и прожекторите на камерите.
