Приличаха на излезли от някаква мрачна легенда. Англичаните, пленени през различните свещени войни в Йерусалим, се бяха върнали с истории за ужасяващо варварство. Обезглавявания, жигосване, отрязани езици и ръце. И всичко това преди да се споменат мюсюлманските инструменти за изтезание - клетки с шипове, менгемета за врата, казани с вряла вода, в които нещастниците били пускани голи.
Любопитното е, че през вековете след злополучните кръстоносни походи всички тези инструменти на мъчението бяха намерили приложение в тъмниците на Европа. Европа бе придобила много познания от мюсюлманите - в областта на астрономията, математиката, трудовете на древните гърци, шахмата, но също и много методи за унищожаване на човешкото тяло -бавно и ужасно мъчително.
Такива мисли прелитаха в главата ми, докато се спусках по дългото каменно стълбище под Кулата на справедливостта към тъмницата на султана.
След като минахме няколко тунела, стигнахме до стражеви пост. Латиф проведе кратък разговор с някакъв страж със суров поглед и ужасен белег на дясната буза. Стражът ни пусна и влязохме в широка каменна зала, осветена от факли, в която имаше килии с решетки.
Желязна клетка висеше над яма с горящи въглени; окови висяха на опръскана с кръв стена; сухо сено покриваше пода. Миришеше на урина, кръв и изпражне-
ния. Откъм килиите се чуваха глухи стонове, но стражите отдавна бяха станали глухи за тях.
На широка каменна маса в центъра на тъмницата лежеше тялото на кардинал Фарнезе. Предположих, че масата обикновено се използва за обезглавяване или може би за отрязване на ръцете на крадците.
Трупът лежеше гол и по гръб. Огромното шкембе на кардинала се издигаше над гениталиите му. Кожата беше бледа и сивкава, пробита на десетки места от удари с нож. Оголените кости на челюстите и зъбите гледаха нагоре към каменния таван.
Учителят ми обиколи масата, като се взираше с любопитство в тялото, без ни най-малко да показва някакво притеснение. Погледна ме и попита:
- Добре ли си?
Кимнах, макар че бях ужасена до дъното на душата си.
Господин Аскам докосна една от раните, сякаш искаше да се увери, че е истинска. После небрежно хвана едната ръка на мъртвия кардинал и огледа двете й страни с толкова внимание и ентусиазъм, с колкото някоя жена ще огледа набита ябълка на пазара. Остави ръката да падне с глухо тупване върху камъка и погледна другата. И двете бяха подпухнали и бледи, мокри и сиви, напълно безинтересни - доколкото можех да преценя.
След това учителят ми застана при обезобразената глава на трупа.
Наведе се над оголената челюст на кардинала и се вгледа внимателно в нея. Не можех да проумея как е в състояние да се доближи до нещо толкова отвратително и да запази спокойствие. Почти очаквах трупът рязко да се надигне и да го захапе.
Господин Аскам погледна към одраната уста на кардинала- и изсумтя, когато откри нещо.
- Какво има? - попитах аз.
-По венците на кардинала има обрив, при това доста силен. Езикът също е силно подут.
И за мое най-голямо отвращение и ужас господин Аскам бръкна с показалец в противната уста на мъртвеца и заръчка вътре.
- Интересно - спокойно отбеляза той. — Цялата долна повърхност на езика е покрита с черен налеп. Изглежда, че нашият кардинал редовно се е отдавал на удоволствията на опиума.
После учителят ми направи нещо още по-стран-но - рязко и силно натисна гърдите на трупа, като в същото време се взираше внимателно в устата на мъртвия кардинал.
- Какво пра...? — започнах аз.
Той вдигна пръст и натисна гърдите още няколко пъти.
Накрая спря и каза замислено:
- Няма вода.
- Какво искате да кажете?
- Няма вода в дробовете - обясни господин Аскам. - Което означава, че не е дишал, когато са го хвърлили в басейна. Вече е бил мъртъв.
Учителят ми сви устни. После отсече:
- Хайде, Бес, приключихме тук. Беше полезно да видим тялото толкова скоро след времето на смъртта, но тази нощ няма да научим нищо повече. Да се върнем в стаите си и да се опитаме да поспим. Утрешният ден се очертава доста натоварен.
t
По тъмно в лвореца на султана
Върнахме се в покоите си. Учителят ми ми пожела лека нощ и се оттегли в стаята си. Спусна тежката завеса, служеща за врата, но въпреки това известно време виждах светлината на свещта и чувах скърцането на перото - господин Аскам записваше мислите си, докато все още са пресни в ума му.
Аз самата бях изтощена и в същото време възбудена от развилите се тази вечер събития. Влязох в стаята и забързах към леглото на Елси, за да я събудя и да й разкажа за ужасните неща, които бях видяла.
Леглото й още беше празно. Бях забравила за късната сбирка у принца, на която беше отишла тайно.
Не се замислих много-много за Елси. Умората внезапно надделя. Свих се в леглото си и заспах моментално.
Събуди ме изключително развълнуваната Елси, която ме разтърсваше.
-Беси, Беси, няма да повярваш какви чудеса видях!
Надигнах се. Не знаех колко дълго съм спала. Навън още бе тъмно, но ако се съдеше по меката светлина на хоризонта, беше по-близо до зазоряване, отколкото до полунощ. Елси беше отсъствала доста дълго.
- Какво? Къде? - прошепнах аз.
