— Да — отвърна евнухът. - Султанът си тръгна преди час със свитата си. Сега в посолството има само духовници.
Обиколихме широката поляна около сградата на кардинала — Латиф вървеше пред нас и ни сочеше веригата малки острови в Мраморно море директно на юг.
Посолството бе осветено от свещи и отвътре се чуваха гласове и звуци на лютня. Завесите на всички прозорци на приземния етаж бяха спуснати.
— Но онези на горния етаж не са - отбеляза учителят ми.
Вторият етаж на постройката имаше по четири високи прозореца на южната и източната страна, от които човек можеше да се наслади на гледката. Учителят ми се огледа и видя балкон в самия край на намиращия
се недалеч южен павилион, от който човек можеше да надникне на горното ниво на посолството.
- Латиф - каза господин Аскам, - до онзи балкон може ли да се стигне по някакъв начин? Или по-точно, можем ли да стигнем до него незабелязано?
- Можем. Това е личният балкон на султана. Негово величество го използва само през деня, при това рядко.
- Сигурен съм, че няма да има нищо против да го използваме в интерес на разследването. Това е наблюдателната точка, която търсех. Заведи ни там.
За да стигнем до балкона на султана, трябваше да се върнем покрай нашите покои и господин Аскам предложи на Елси и мен да се оттеглим, ако искаме. Естествено, Елси се възползва от предложението, макар че и двете много добре знаехме къде ще иде след това. Аз обаче настоях да остана с учителя си.
- Можеш да дойдеш, стига да си даваш сметка, че може отново да видиш неприятни неща - рече той.
- Разбирам. — Вече имах чувството, че съм станала старо куче по отношение на неприятните гледки и трудно мога да бъда шокирана. Трябва да призная, че може би заприличвах и на учителя си. Не ми харесваха необяснени неща. Исках да знам какво се крие зад извършените в двореца убийства.
- Обещаваш ли да не издаваш нито звук? - попита той.
- Нито звук.
- Каквото и да видим?
- Каквото и да видим.
- Добре тогава — рече той, но колебливият поглед, който ми хвърли, предполагаше, че може изобщо да не е добре.
И тъй, водени от евнуха, тръгнахме към личния балкон на султана.
Широката тераса предлагаше панорамен изглед към Мраморно море и разбрах защо е била запазена
13 Турнирът
193
за владетеля. Както се беше надявал учителят ми, балконът гледаше и надолу към католическото посолство, право към прозорците на втория му етаж.
Двамата с учителя ми се настанихме на два дървени стола при парапета и се приготвихме за бдение.
Увереността ми в неспособността да бъда шокирана се оказа недълговечна.
Онова, което видях, ме ужаси. Едва не изкрещях.
Имаше две стаи. В онази отляво видях духовници на Църквата да подскачат в различни степени на пиянство и голота - някои носеха свещеническите си вериги на кръста вместо на раменете си, други път бяха съвсем голи; едни се наливаха с вино от църковни потири и го разливаха по гърдите си, а други пушеха опиум. Сред тях беше и брат Раул.
В стаята имаше шестима свещеници в компанията на група момчета на възраст между тринайсет и петнайсет години. Момчетата носеха препаски на бедрата си и лаврови венци, с които приличаха на купидони, и обслужваха духовниците - едно наливаше вино, друго пееше, а трето игриво галеше косата на някакъв старец.
Начело на цялото празненство беше самият кардинал Кардоза.
Той седеше на издигнат стол, нещо като трон, държеше инкрустиран със скъпоценни камъни потир, пълен с вино, сочеше, смееше се и галеше раменете на момче, седящо до него като вярно кученце. Едрият кардинал също бе гол. От време на време вдигаше малкия си бич от конски косми и прогонваше някое насекомо, осмелило се да приближи лицето му.
- В името на... - прошепнах аз. - Това са Божии мъже...
Учителят ми се намръщи кисело.
- Тези мъже не проповядват Словото Божие. Те се тъпчат от копанята на организация, която им е дала бо-
гатство, влияние и власт. И изглежда, че се възползват 0т тази организация, за да задоволяват перверзните си. Не мисля, че Бог одобрява такива хора. Същото се отнася и за благочестивите християни като Игнаций. Църквата върши много благородни дела и е създала редица наистина велики личности, но е покварена от недостойни хора, които подронват репутацията й - хора като Бонифаций, който продава индулгенции, и като уж целомъдрени папи. заченали множество копелета.
- Но това. сър - казах аз, - това е безбожие. Това е дело на Дявола.
