- Макар Латиф да е на наша страна, не се заблуждавай. Нашият придружител работи за султана. Можеш да си сигурна, че всичко, което виждаме, чуваме и казваме в негово присъствие, се докладва на султана. В двореца се кроят заговори и самият султан може да се окаже замесен в тях. Предполагам, че той е доста опасен играч на шах, а често най-добрите играчи се преструват на невежи, докато всъщност знаят всичко.
- А сега си лягайте, млада госпожице - продължи той. - Време е за сън. Първият рунд приключи и утре е почивен ден, поне за шахматистите. А това означава, че ще имаме време да продължим нашето разследване.
Хареса ми, че беше станало нашето разследване.
- Какво смятате да правите? — попитах аз.
- Имам две нишки, които бих искал да проследя. Първо, ще говоря с победения австрийски играч, Максимилиан от Виена. Интересно ми е да разбера защо е искал да разговаря с нещастния готвач Бруно на четири пъти.
- А втората нишка?
- След като чух онова, което ми каза току-що, искам да си уредя аудиенция с нейно величество.
Прибрах се в стаята си. В главата ми се блъскаха картини на голи свещеници, скрити в сенките фигури, мъртви готвачи и перспективата учителят ми да разпитва страховитата царица Роксолана.
Разбира се, Елси я нямаше никаква, но не ми пукаше. Беше много късно и бързо заспах.
Когато на сутринта се събудих, тя вече се беше прибрала и спеше дълбоко, с най-спокойната и доволна усмивка на лице.
Царица
Както офицерът в миналото е бил слон, а топът колесница, фигурата, известна ни като царица, първоначално е била „министър на царя".
Смята се, че преобразяването на министъра в царица е съвпаднало с възхода на няколко силни жени в Европа. Някои предполагат, че царицата в шаха държи всемогъщия си статус на крачица Аделаида Бургундска, най-влиятелната жена през 10 век.
Като се има предвид, че в много средновековни кралства тронът е можел да се наследява единствено от синове, донякъде е изумително, че в такива времена с готовност се е приемало най-мощ-ната фигура на шахматната дъска да е женска, при това единствената женска.
— Тел Джаксън, „Шахът през Средните векове ", 1992.
t
Вижте я само как управлява! Та тя е само жена, господарка на половин остров, а въпреки това от нея се страхуват в Испания, във Франция, в Свещената римска империя, навсякъде.
— Папа Сикст Vза кралица Елизабет I
Елна необикновена сутрин
Малко след като се събудих, на вратата настоятелно се почука.
Изчаках в стаята си, докато господин Аскам отваряше. Не успях да чуя тихата размяна на думи, но чух как учителят ми казва: „Благодаря". След малко той се появи на прага на стаята, която делях с Елси, и каза:
- Бес. Изглежда, доста си впечатлила някого.
Държеше златен плик.
- Поканена си на сутрешна обиколка на менажерията на султана, неговата прочута колекция екзотични животни, за да видиш новата руска мечка на негово величество.
-Аз ли съм поканена?
- Изглежда, че поканата не е от султана, а от дарителя. Пратеникът на султана каза, че специално си помолена да присъстваш на обиколката.
- От дарителя ли? — Замислих се за момент. - Онова момче? Непоносимото момче? Иван?
Учителят ми се ухили.
- Май си е паднал по теб.
В този момент Елси, за която изобщо не подозирах, че е будна, седна в леглото си.
- Ох, Беси, имаш си малък обожател! Колко възхитително!
- Обожател? - изтърсих аз. - Но аз бях гадна и ужасна с него. И той беше ужасен с мен. Ужасен, нахален и груб.
- Малките момчета често се държат така, когато харесват някое момиче - обади се господин Аскам.
- Големите също - подсмихна се Елси.
- Не мога да отида - заявих аз.
- О, ще отидеш - каза учителят ми.
-Моля!?
- Ще отидеш - повтори той, сякаш това бе най-очевидното и естествено нещо на света.
- Но аз не харесвам това момче. Някакъв си мижав княз на мижаво източно княжество...
- О, я стига. Срещнала си го само веднъж, а човек не може да съди за характера на когото и да било от една-единствена среща. Не. Това е нещо, което задължително трябва да научиш. Иди, ще е полезно за теб. Пък и какво имаш да губиш? Днес е почивен ден за турнира, така че няма да изпуснеш нито една среща, а аз имам да водя разговори. Изглежда, че там ще са и други важни особи, включително султанът и синът му, престолонаследникът. Няма да е зле да ги наблюдаваш.
Елси рязко вдигна глава, когато чу за престолонаследника.
- Мога да ида с Бес, сър. Като... ами... придружи-телка, ако нямате нищо против.
- Би било чудесно, Елси - рече господин Аскам. -Отлично. След час ще дойде човек на султана да ви вземе. Ще се видим следобед.
И наистина, час по-късно пристигна човек от личната гвардия на султана да ни вземе. Изведе ни от вътрешната част на двореца и през Първия двор до яка порта в северната стена.
Вървях и кипях. Не можех да повярвам, че учителят ми ме е принудил да ида на тази обиколка.
Ужасявах се при мисълта, че отново ще видя онова дребно руско момче.
На Елси пък й беше забавно.
- Ох. Беси, кое е по-лошо - да се ползваш с вниманието на едно грубо момче или никое момче да не ти обръща внимание?
Въпросът всъщност успя да уталожи яда ми.
