Мечът на Гедеон полностью

Гедеон го следваше покрай масите. На една видя абсолютно точни макети на Порт о Пренс преди и след земетресението. Миниатюрни флагчета маркираха схемата на катастрофата. На друга имаше грамаден макет на космически модул, целия в тръби, цилиндри и слънчеви панели.

— Онова там ми е познато — посочи той. — Международната космическа станция.

Гарса кимна.

— Както изглеждаше, преди да излезе от орбита.

— Да излезе от орбита ли? — Гедеон го погледна изненадано.

— За да изпълни втората си роля.

— Какво да изпълни? Сигурно се майтапите.

Гарса му отправи мрачна усмивка.

— Ако смятах, че ще приемете думите ми сериозно, нямаше да ви кажа.

— С какво се занимавате тук, за бога?

— С инженерство и пак с инженерство, нищо повече.

Стигнаха до отсрещната стена, качиха се с открит асансьор до галерията на четвъртия етаж и минаха през врата, която ги отведе в лабиринт от бели коридори. Накрая влязоха в малка заседателна зала с нисък таван и спартанска мебелировка. В средата имаше полирана дървена маса. По голите бели стени не висяха нито картини, нито фотографии. Гедеон се опита да измисли подходяща шега, ала не му хрумна нищо. Пък и само щеше да си изгуби времето с Гарса, който явно бе имунизиран срещу всякаква духовитост.

На масата седеше мъж в инвалидна количка — навярно най-необикновеният човек, когото Гедеон беше виждал. Съвсем късо подстригана прошарена кестенява коса, голяма глава. Под високото чело блестеше едно-единствено сиво око, настойчиво вперено в него. Второто беше скрито под черна копринена превръзка като на пират. По дясната страна на лицето му се спускаше морав крив белег, започващ от косата, минаващ под превръзката и изчезващ под яката на синята му риза. Черен костюм на тънки райета допълваше зловещия му вид.

— Доктор Крю — каза той и на лицето му се изписа бледа усмивка, която ни най-малко не смекчи суровото му изражение. — Благодаря, че дойдохте толкова отдалече. Заповядайте, седнете.

Гедеон седна, но Гарса остана прав отзад.

— Какво, няма ли кафе или вода от Фиджи? — попита подигравателно Гедеон и се огледа.

— Казвам се Илай Глин — без да обърне внимание на думите му, се представи мъжът. — Добре дошли в „Ефективни инженерни решения“.

— Предварително се извинявам, че не си нося сиви-то. Вашият приятел Гарса бързаше.

— Не обичам да си губя времето. Ако проявите любезността да ме изслушате, ще ви изложа задачата.

— Тя има ли нещо общо със Света на Дисни, който видях долу? Самолетни катастрофи, природни бедствия — на това ли му викате „инженерство“?

Глин го измери с поглед.

— Освен всичко останало, ЕИР се специализира в анализ на неизправности.

— Анализ на неизправности ли?

— Да. Как и защо се повреждат нещата — независимо дали се отнася за атентат, самолетна катастрофа или терористична атака. Това е жизненоважен елемент от решаването на инженерни проблеми. Анализът на неизправности е другото лице на инженерството.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Инженерството е науката за начините да направиш нещо. Но това е само половината от предизвикателството. Другата половина е да анализираш всички възможности за неизправност — за да бъдат избегнати. ЕИР се занимава и с двете. Ние решаваме изключително сложни инженерни проблеми. И изследваме неизправностите. И никога не сме се проваляли и в двете неща. Никога. С едно дребно изключение, върху което все още работим. — Той махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна муха. — Тези две неща, инженерството и анализът на неизправности, са основният ни бизнес. Видимият ни бизнес. Но те са и наше прикритие. Защото зад публичната фасада ние от време на време изпълняваме и изключително необикновени конфиденциални поръчки на специални клиенти. Много специални клиенти. И имаме нужда от вас за една от тези поръчки.

— Защо точно от мен?

— След малко ще стигна до това. Първо подробностите. Един китайски учен пътува за Съединените щати. Според нас той носи планове за ново високотехнологично оръжие. Не сме сигурни, но имаме основания да се надяваме, че ще премине на наша страна.

Гедеон се канеше да направи саркастична забележка, ала погледът на Глин го накара да се откаже.

— От две години американското разузнаване знае за тайнствен проект, осъществяван в подземна лаборатория в ядрения полигон Лоп Нор в Западен Китай — продължи инвалидът. — В него се изливат изумителни количества пари и научни таланти. Според ЦРУ там разработват ново оръжие, нещо като китайски проект „Манхатън“, което тотално ще промени равновесието на силите.

Гедеон го зяпна.

— По-разрушително от водородната бомба ли?

— Да, поне такива са нашите сведения. Но сега един от ръководителите на проекта, изглежда, е откраднал плановете и пътува за Съединените щати. Защо ли? Не знаем. Надяваме се, че ще премине на наша страна с плановете за това оръжие, но не сме сигурни.

— Защо му е да го прави?

— Явно е станал жертва на секскапан по време на научна конференция в Хонконг.

— Секскапан ли?