Десетгодишното къдрокосо момченце седеше отзад на малката гребна лодка и се стараеше да не мърда. То погледна крадешком баща си, настанил се зад греблата, и усети как го облива топлина. Отново бе на гости на татко. Най-сетне. Изминало беше доста време от последния път, след който мама научи за случилото се в татковата къща навътре в гората, в подножието на планината — мама я наричаше „съборетина“. Момченцето се опита да ѝ обясни как няма никакво значение, че татко не приготвя вечеря като нея, пуши вътре и държи пушки във всекидневната. С тях стреляше по яребици, не по хора, но мама не искаше и да чуе. Повече никакви посещения. Дори се беше обадила в полицията или май не в полицията, но за всеки случай повика един човек, който дойде и разговаря с него до масата в кухнята и си водеше бележки в тефтер, а след това момченцето не видя повече баща си. До днес. На десетгодишното дете му се искаше да разкаже колко книги е прочело от миналия път — книги за риболов. Вече може да изброи много видове риба — сиг, сивен, молва, пъстърва, сьомга — и научи, че в тези води не се среща щука, защото щуката обича да се спотайва в дзуката. Тук такава няма въпреки заблатения бряг, но момчето не каза нищо, защото си знаеше урока: на риболов се мълчи, само ако татко го затвори пръв, му е позволено да отвърне съвсем тихичко.
— Първото ни излизане в езерото Свартшьон за годината — прошепна баща му, усмихвайки се през брадата.
— Всеки път е вълшебно — на свой ред прошепна момчето и го обля нежна топлина, защото татко му намигна.
Многократно се бе опитвал да обясни на мама: за татко; колко обича да идва тук; за птиците навън и за миризмата на дърветата; че невинаги нещата опират до парите, а татко не е виновен, задето не искат да купуват рисунките му; как може да вечеряш и без да си измиеш ръцете, и без покривка на масата. Ала тя не искаше и да чуе, а по някое време, понеже с такава мъка намираше думите, престана да прави опити.
Вдигна очи към облаците с надеждата скоро да изчезнат. Да се появи звездно небе. Тогава рибата идва. Отново погледна баща си — силните му ръце безшумно движеха греблата през почти въгленовочерната вода — искаше му се да сподели, че и той е тренирал и скоро ще се справя и самичък — ще гребе, но си замълча. Не ходеше във фитнеса при мама — там не беше позволено за деца, но тренираше вкъщи, в стаята си, от половин година правеше лицеви опори и коремни преси почти всеки следобед. Често се оглеждаше — мускулите му не бяха заякнали особено. Обаче имаше план. Може би другото лято щеше да се получи. Къдрокосото момче си представяше сцената: ще влезе през вратата с раница на гърба, евентуално с тениска като на мъжете от фитнеса на мама, със здрави ръце и изпъкнали мускули, годни да гребат. Тогава татко ще си седи отзад, а той ще върти греблата.
— На риболов не може без бира — прошепна баща му и пак му намигна, като се наведе напред и отвори една от зелените кутии между краката му на дъното на лодката.
Момчето кимна в отговор, макар мама да обсъждаше с хората, които ги посещаваха, и този въпрос: татко пие прекалено много и се държи безотговорно. Свартшьон: тайно, прекрасно езеро високо в планината. Малцина знаят за него, а сега с татко са там, затова се стараеше да не мисли много за другото; за думите на мама: няма да се повтори. Няма да ходи повече при татко. Сега навярно е за последен път.
— Да хвърлим ли въдиците? — попита татко шепнешком, пускайки греблата.
— Муха или блесна? — на свой ред прошепна къдрокосото момче — знаеше колко е важно, макар да не му бе съвсем ясно защо.
Баща му отново отпи от кутията с бира, хвърли поглед към облаците и попита, обърнат към тъмната вода:
— Ти какво мислиш?
— Блесна? — колебливо предположи момчето, но усети приятен гъдел по бузите си, защото баща му кимна усмихнат и отвори кутията с риболовни принадлежности на пейката до него.
— Твърде е тъмно за мухи, съгласен ли си?
— Съгласен съм — потвърди момчето, оглеждайки облачното небе, сякаш едва сега го забелязва.
— Дръж! — нареди баща му, след като привърза пъстрата кукичка към края на въдицата.
Тържествен момент: ръцете на момчето поеха въдицата от баща му. Макар и наясно какво ще каже татко, се престори, че научава нещо ново, когато той прошепна:
— Без резки движения, за да не се озовем на дъното.
— Добре — съгласи се момчето и метна въдицата от ръба на лодката.
Задържа макарата. Повдигна въдицата. Придърпа я. Отпусна в точния момент. Къдрокосото момче усети как го облива топлина, понеже прочете в погледа на татко, че е направило всичко, както трябва. Пъстрата кукичка падна в черната вода с почти недоловим плясък.
— По-леко — отвори още една кутия бира баща му. — Издърпай. Внимателно.
