— Нищо по-опасно от една вечеря. Нашият посланик се съгласи да даде малък прием в официалната резиденция, докато ти си в града. Списъкът с гостите се изготвя, докато говорим. Ще бъде интересна смесица от руски журналисти, дейци на изкуството и личности от опозицията. Естествено посланикът ще направи всичко възможно сред присъстващите да е и Олга Сухова.
— Какво те кара да мислиш, че тя ще дойде? Поканата за вечеря в дома на израелския посланик едва ли е много желана дори и в Москва.
— Освен ако не е придружена с обещание за някаква ексклузивна новина. Тогава ще е неустоима.
— Какъв вид ексклузивна новина?
— Остави тази грижа на нас.
— И ако дойде?
— Тогава ще я дръпнеш настрана за личен разговор в безопасната среда на резиденцията. Ще й разкриеш кой си, както намериш за добре и с каквито подробности решиш. Ще я убедиш да сподели с теб всичко, което знае за причината Островски да поиска среща с теб.
— А ако не знае нищо или е твърде изплашена, за да говори?
— Тогава, предполагам, ще трябва да пуснеш в действие чара си, което, както всички знаем, ти се удава напълно естествено. Освен това, Габриел, има и
Навот бръкна отново в дипломатическото куфарче и измъкна оттам една папка. Алон я отвори и извади снимка на Олга Сухова. Беше привлекателна, около тридесет и пет годишна жена с типични славянски черти, светлосини очи и лъскава руса коса, преметната върху едното й рамо. Той затвори папката и погледна към Шамрон, който стоеше пред отворените френски прозорци и въртеше между пръстите старата си запалка „Зипо“. Разговорът за операцията очевидно поставяше на изпитание новопоетия ангажимент да не пуши.
— Ще заминеш за Москва, Габриел. Ще прекараш чудесна вечер с Олга в посолството и ако не друго, поне ще разбереш защо журналистите от „Газета“ са на прицел. После можеш да се върнеш в твоята ферма в Умбрия при жена ти и рисуването.
— А какво ще стане, ако ФСБ не се хване на малката ти хитрина?
— Дипломатическият ти паспорт ще те пази.
— Руската мафия и ФСБ не се интересуват от дипломатически тънкости. Те първо стрелят, а после се притесняват за политическия ефект.
— Хората от московската ни централа ще ти пазят гърба от момента, в който кацнеш в Санкт Петербург — вметна Навот. — Няма да те изпускат от очи. А ако нещата започнат да стават опасни, винаги можем да ти уредим официална охрана.
— Какво те кара да мислиш, че хората от московската ни централа изобщо ще го забележат, Узи? Вчера следобед един мъж се е блъснал в Борис Островски в Рим и преди някой да разбере какво става, той умря пред очите ми на пода на катедралата.
— Тогава не позволявай на никого да те докосва. И каквото и да правиш, не пий чай.
— Мъдър съвет, Узи.
— Ще те пази не дипломатическият паспорт, а репутацията на Службата — вметна Шамрон. — Руснаците знаят, че ако някой те докосне с пръст, ще им обявим открита война и нито един руски агент никога вече няма да е в безопасност.
— Война срещу руските служби е последното нещо, от което се нуждаем.
— Те продават усъвършенствани оръжия на страни и терористични групи, които искат да ни унищожат. Вече сме във война с тях. — Ари пусна запалката в джоба си. — Имаш много работа през тези шест дни, включително да научиш как да говориш и да се държиш като чиновник от Министерството на културата. Утре в десет сутринта заместник-министърът те очаква в кабинета си. Той ще те инструктира подробно за
Алон погледна втренчено снимката на паспорта и разсеяно поглади брадичката си. За последен път се беше бръснал преди четири дни. Брадата му вече бе започнала да се оформя.
— Трябва да пратя съобщение на Киара. Трябва да й кажа, че скоро няма да се върна в Умбрия.
— Тя вече знае — отговори Ари. — Ако искаш, може да я доведем в Йерусалим.
Габриел затвори паспорта и поклати глава.
— Някой трябва да наглежда картината на Пусен. Нека да остане в Италия до моето завръщане.
Той вдигна очи и видя, че Навот го гледа със съмнение през модерните си очила с тънки рамки.
— Какво те мъчи, Узи?
— Не ми казвай, че великият Габриел Алон се притеснява от перспективата красивата му съпруга да го види с прошарена брада.
— Тринайсет килограма — отвърна му Габриел. — Цели тринайсет килограма.
