Московска афера полностью

Върху хълмовете над крайбрежието има няколко villages perches35, в които човек може лесно да си представи, че Сен Тропе не съществува. Едно от тях е Гасен. Малко и старомодно, то е известно най-вече с древните си вятърни мелници и със спиращите дъха гледки към морето. На около километър и половина отвъд вятърните мелници се издига стара каменна фермерска къща с бледосини жалузи на прозорците и голям плувен басейн. Местната агенция за недвижими имоти представи едноседмичния наем от трийсет хиляди евро като изключително добра сделка. Един мъж с германски паспорт и много пари за харчене я нае до края на лятото. След това информира агента, че не иска никакви готвачи, домашни прислужници, градинари — никой, който да нарушава спокойствието му. Мъжът заяви, че е кинопродуцент и работи по изключително важен проект. Когато агентът го попита от какво естество ще е филмът, той промърмори нещо за съвременно кино и му показа вратата.

Останалите членове на „екипа“ на кинопродуцента се промъкнаха един по един във вилата като разузнавачи, които се завръщат в базата си след продължителен престой зад вражеската линия. Те пътуваха под фалшиви имена 4 с фалшиви паспорти, но всички имаха нещо общо. Бяха работили с Габриел преди и изгаряха от нетърпение да го направят отново, въпреки че беше август и повечето хора биха предпочели да бъдат на почивка със семействата си.

Първи пристигнаха говорещите руски Ели Лавон и Михаил Абрамов. После мъж с къса черна коса и сипаничави бузи на име Яков Росман, кален в битките офицер и агент инструктор от Отдела по арабските въпроси на Шабак. След това Йоси Гавиш — висок оплешивяващ интелектуалец от отдел „Проучване“ на Службата, който бе изучавал древни езици и антична литература в Оксфордския университет и все още говореше иврит с ясно доловим британски акцент.

Накрая тази доста пъстра, изцяло мъжка група беше украсена с присъствието на две жени. Първата имаше пясъчноруса коса и закръглен ханш — Римона Щерн, капитан от израелската армия, която работеше като аналитик за израелското военно разузнаване и по някаква случайност бе племенница на Шамрон по линия на съпругата му. Втората бе Дина Сарид от Историческия отдел — тъмнокоса тиха жена с вид на вдовица, която бе истински енциклопедист по въпросите на тероризма и можеше да посочи времето, мястото и броя на жертвите на всеки терористичен акт срещу Израел. Дина познаваше ужасите на тероризма от личен опит. Тя беше присъствала на площад „Дизенгоф“ в Тел Авив през октомври 1994 г., когато член на „Хамас“ бе взривил колана си с експлозиви в автобус номер 5. Двадесет и един души бяха загинали, в това число майката на Дина и две от сестрите й. Самата тя бе пострадала сериозно от взрива и все още леко накуцваше.

Животът на Габриел и екипа му се отличаваше коренно от този на мъжа и жената, които преследваха. Докато Иван и Елена Харкови се забавляваха с пълна сила в имението си край залива Кавалер, Алон и хората му наеха три коли и няколко скутера с различна форма и цветове. Докато Иван и Елена Харкови се наслаждаваха на изискан обяд в Старото пристанище, Габриел и екипът му получиха голяма пратка с оръжия, подслушвателни устройства, видеокамери и оборудване за безопасна комуникация. Докато семейство Харкови кръстосваше водите на залива Сен Тропе на борда на „Октомври“ — 80-метровата яхта на Иван, Алон и помощниците му скриха миниатюрни видеокамери с обезопасени предаватели край вратите на Вила Солей. Докато Иван и Елена вечеряха разточително във „Вила Романа“ — хедонистичен и скандално скъп ресторант, който руснаците обожаваха, Габриел и екипът му вечеряха вкъщи и планираха среща, която се надяваха да осъществят възможно най-скоро.

Първата крачка към създаването на предпоставките за тази среща бе предприета от Михаил, който се качи в едно червено „Ауди“ кабриолет с нов американски паспорт в джоба и отиде до международното летище Кот д’Азюр в Ница. Там той посрещна млада и привлекателна американка, която пристигна от лондонското летище Хийтроу: Сара Кроуфорд от Вашингтон, а напоследък и от имението Хейвърмор, Глостършър, Англия. Два часа по-късно те се регистрираха в наетия апартамент в „Шато дьо ла Месардиер“ — луксозен петзвезден хотел, разположен на няколко минути от centre ville. Пиколото, който показа на младата двойка стаята с изглед към морето, сподели с колегите си, че мъжът и жената едва се сдържали да не се хвърлят в прегръдките си. На следващата сутрин, докато гостите се наслаждаваха на осигурената от хотела закуска, камериерките завариха спалнята им в пълен безпорядък.