Себастиан се надигна на лакът с известно усилие. Жената, която го беше събудила, изглеждаше доволна от успеха си и се отдалечи към края на леглото, застана пред голямото огледало и се зае да си слага обеците, които взе от малка полица на стената до огледалото.
Себастиан бързо се разсъни. Спомените от вчерашния ден нахлуха в съзнанието му.
Гунила, 47, медицинска сестра. Бяха се виждали няколко пъти в „Каролинска“. Вчера беше отишъл на последен преглед, а след това двамата излязоха заедно от болницата, поеха към града, отидоха в дома й. Изненадващо хубав секс.
— Вече си станала.
Съзнаваше, че констатира очевидното, но това беше ситуация, в която се чувстваше леко неловко. Да лежи гол в чуждо легло, докато жената, с която е прекарал нощта, стои облечена и готова за новия ден. Обикновено той ставаше пръв. Най-често без изобщо да буди настоящата си партньорка. Така предпочиташе. Колкото по-малко му се налагаше да говори, преди да ги остави, толкова по-добре.
— Трябва да отивам на работа — обясни тя и му хвърли един поглед в огледалото.
— Какво? Сега?
— Да. Веднага. Даже малко закъснявам.
Себастиан се протегна и взе ръчния си часовник от нощната масичка. Няколко минути след осем и половина. Гунила беше приключила с обеците и сега закопчаваше тънка сребърна верижка около шията си. Себастиан я наблюдаваше скептично. На 47 години и живееща в центъра на Стокхолм. Никой не може да е толкова наивен и доверчив.
— Къде ти е умът? — попита Себастиан и се надигна до седнало положение. — Запознахме се вчера. Може да си тръгна с половината апартамент.
Гунила срещна очите му в огледалото. Лека усмивка играеше на устните й.
— Имаш ли такива намерения?
— Не. Но и да имах, пак щях да кажа това.
Гунила си беше сложила бижутата и след последен поглед в огледалото се върна при него. Седна на ръба на леглото и сложи ръка на гърдите му.
— Не сме се запознали вчера. Вчера излязохме заедно. Но имам цялата информация за теб в службата. Даже да ми задигнеш телевизора, ще знам къде да те намеря…
За миг през ума на Себастиан прехвръкна мисъл за Елинор, но той бързо я прогони. Така или иначе, не след дълго щеше да му се наложи да й посвети много от времето и енергията си. Но не сега. Гунила пак му се усмихна. Шегуваше се. Себастиан се сети за снощи.
Тя често се усмихваше.
Лесно избухваше в смях.
Вечерта беше приятна.
Гунила бързо се наведе и го целуна по устата, преди той да успее да реагира. После се изправи. Докато вървеше към затворената врата на спалнята, подхвърли:
— Пък и Йоке сигурно ще те държи под око.
— Йоке ли?
Себастиан затърси из паметта си спомен за някой Йоке, когото да свърже с нея. Нищо не му дойде на ум.
— Йоаким. Синът ми. Ако искаш, може да закусвате заедно, той е станал.
Себастиан се вторачи в нея. Не можа да изрече и дума. Тя сериозно ли говореше? Син? В същия апартамент? Колко е годишен? Откога е там? Цяла нощ? Себастиан помнеше, че не бяха кой знае колко тихи и дискретни.
— А сега наистина трябва да вървя. Благодаря за снощи.
— И аз благодаря — смотолеви Себастиан.
Гунила излезе от спалнята и затвори вратата след себе си. Себастиан отново отпусна глава на възглавницата. Чу я как казва здрасти на някого — вероятно на сина — и после как се отваря и затваря врата. В апартамента настъпи тишина.
Себастиан се изтегна.
Не го болеше.
Не го болеше вече няколко седмици, но той продължаваше да се наслаждава на усещането да се движи без болка.
Бяха го намушкали с нож преди по-малко от два месеца. В бедрото и в корема. Извършителят беше Едвард Хинде, психопат и сериен убиец. Оперираха Себастиан незабавно и отначало изгледите бяха добри, дори отлични, после обаче възникнаха усложнения. Оставиха дренажа в пробитата му плевра повече от седмица. Обясниха, че като го махнат, ще е въпрос на време да се възстанови. След това обаче се появи инфекцията, а после задържането на течност. Отново пробиха дупка в него. Източиха водата от дробовете му и пак го зашиха. Изписаха го и му дадоха задачи за домашно. Твърде многобройни, твърде уморителни и твърде досадни за следване. Сигурно затова получи белодробна инфекция. А може би щеше да стане при всички случаи. Тъй или иначе, сега беше възстановен. Вчера официално го обявиха за здрав.
Тялото може и да беше добре, но случаят „Хинде“ непрестанно се връщаше в мислите му.
Отчасти защото Хинде си отмъсти, като причини смъртта на няколко жени, с които Себастиан беше поддържал сексуални връзки. Разбира се, не успя да извърши убийствата лично, тъй като беше затворник в „Льовхага“ от 1996 година, когато именно Себастиан го вкара там. Но с помощта на един чистач от затвора все пак съумя отчасти да постигне отмъщението си.
Умряха четири жени.
Свързваше ги само едно.
Себастиан Бергман.
Чувството, че вината за смъртта на четирите жени е негова, беше неоснователно, но той не можеше да се отърси от него. Когато Националният отдел за разследване на убийства арестува чистача, Хинде избяга от затвора и отвлече Ваня Литнер.
