— И Мишка не става за помощник — унило потвърди Коротков. — Паригин го познава. Дали да включим Коля Селуянов?
— Него още го боли кракът — напомни му Настя.
— Вярно, забравих. Тогава Игор Лесников. Не бой се, Ася, Паригин няма да ни избяга, той не усеща опасността.
— Мислиш ли? — с нотка на съмнение попита тя.
— Стопроцентово съм сигурен. Виж сега какво се получава. Той смята, че връзката му с Лазарева не е изплувала, в милицията са го разпитали като случаен минувач и са го пуснали без сянка на съмнение. В жилището на „Мосфилмовская“ той живее и държи скъпа апаратура, значи няма намерение да бяга, просто е излязъл някъде. Смята, че за пореден път се е измъкнал. Момчетата претърсили ли са го, когато са го задържали онази нощ?
— Казват, че са го претърсили.
— Носел ли е оръжие?
— Не.
— Виждаш ли! — Коротков тържествуващо вдигна пръст. — Той дори не носи със себе си оръжие. Ще тръгне ли един сериозен престъпник без оръжие, ако всеки момент очаква неприятности? Няма да тръгне. Значи не очаква никакви неприятности.
— Или не е сериозен престъпник — добави Настя.
— А какъв е според тебе? Дете невинно?
— Абе един господ знае! — ядосано тръсна тя. — Това дело е пълно с метаморфози. Приличният счетоводител Нурбагандов се оказва престъпникът Хаджиев. Скромна продавачка на вестници посред нощ отива с някакъв мъж на някакъв строеж и се бори с него на живот и смърт. Дори татко…
Настя не се доизказа, извади цигара и щракна със запалката. Отново я смаза мъката, стисна гърлото й в спазъм, очите й се напълниха със сълзи. Юра разбра състоянието й и се постара да отклони разговора в безопасна посока.
— Ако Паригин не е сериозен персонаж, няма да имаме проблеми със задържането му. Ех, ако си живееше вкъщи, можехме просто да го извикаме с призовка като свидетел при нас или при Олшански за уточняване на обстоятелствата около снощното произшествие. Уж за да го разпитаме какво е видял, какво е чул, какво е забелязал. А така той няма да получи призовката. Нали не можем да го обявим за издирване. Обявихме Лазарева — и като резултат получихме труп.
— Прав си — съгласи се Настя, — в този случай пак ще получим труп, само че не на самия Паригин, а на някого от нашите. Юра, аз си мисля, че не бива да се опитваме да арестуваме Паригин в жилището на „Мосфилмовская“.
— Защо?
— Там обстановката е благоприятна за него. В това жилище той психологически постоянно е готов за изненади — нали се намира там донякъде незаконно, защото не той е наел жилището и не той се е уговарял с хазаина. А истинската квартирантка я няма, не може да използва за параван никого. Постоянно е в напрежение и ние няма да го сварим неподготвен. Струва ми се, че трябва да го подмамим към неговото второ жилище, легалното. Ако чувството ти не те лъже и Паригин наистина не очаква особени неприятности, той спокойно може без опасения да се появи там, където живее някаква негова позната или роднина.
— Развий си мисълта — поиска Коротков, — ти мислиш бързо и не успявам да те догонвам.
