— Мъжът на Светка е милиционер, пише дисертация за джебчийството, пет години е събирал материали из цяла Москва. Та значи по сто и трета линия работела уникална джебчийка, цялото районно управление я знаело, но не можели да я хванат на местопрестъплението. Работела винаги сама, без съучастници, и винаги подхвърляла документите още със слизането от автобуса. Почеркът й бил такъв. Отначало, когато Светка ми звънна, не повярвах, дори се обзаложих с нея на една торта. После си рекох: я да взема аз да проверя, може пък да е вярно, ще отида на спирката. Та ето, отидох. Тъщата от радост едва не откачи. Но вие, момчета, ми кажете друго: защо мъжът на Светка знае, че тази лелка подхвърля документите по спирките, а в милицията, където тъща ми е хукнала да се жалва, не знаят? Защо не са й казали: не се тревожете, лелче, потърсете по маршрута на автобуса, непременно ще си намерите документите.
— Може наистина да не са знаели… — сви рамене Настя.
— Е, хайде сега, не са знаели! При тях, кажи-речи, всеки ден прииждат хора, обрани в автобусите по сто и трета линия. Цялото управление знае за тая джебчийка, само в агентурната част не знаят. Не може да бъде. Добре, дотук с приказките, сядайте кой където му е удобно, сега ще надойдат хора.
— Ами ние… — подзе Коротков, но капитанът със счупения нос веднага го прекъсна:
— Естествено. Но трябва и да се обядва. И работата ще свършим. Ти ми каза по телефона, че те интересува Баглюк. Какво по-конкретно?
— Личните му вещи, всичко, което е било в колата и в джобовете му. Плюс заключението на автотехническата експертиза за възможните причини за катастрофата и за неизправности по автомобила.
— За експертизата ще трябва да почакаш, дълга и широка е, има голяма опашка. Особено сега, с тая поледица, толкова коли катастрофират — ужас! А вещите са в касата ми. Ще ги погледнеш ли?
Коротков и Настя дружно кимнаха. Капитан Саня отвори касата и извади от нея обемист плик.
— Това е, което се намираше в купето и около шофьорското място — предупреди той. — От багажника нищо не съм вземал нямам място тук. Защо, тоя шофьор да не е замесен в някой ваш случай?
Коротков отново кимна и бръкна в плика. Документите на колата, шофьорска книжка, паспортът на Баглюк и журналистическата му карта, тефтерче, портмоне, две носни кърпи, две химикалки и една писалка — доста скъпа, диктофон, бележник, стандартен аптечен комплект — болкоуспокояващи хапчета и презервативи, оръфан справочник „Улиците в Москва“, атлас на автомобилните пътища в Москва и областта, цигари, запалка, ръкавици, пластмасова бутилка от уиски…
— Ще ми ги дадеш ли да ги използвам? — попита Юра. — Или като на нормален бюрократ трябва да ти донеса бележка?
— Естествено — отвърна отново с любимата си дума Саня. — Ще ми донесеш бележка, как иначе! А вещите можеш да вземеш още сега срещу честна дума — в чест на старото ни познанство. Целия плик ли ще вземеш?
Юра погледна въпросително Настя. Той, разбира се, не би взел всички вещи на Баглюк, би взел само тефтерчето и бележника, но Аска винаги имаше някакви сложни съображения.
— Ако може, ще вземем всичко — побърза да каже Настя.
— Вземайте! — великодушно разреши Саня. — Днес съм добър. Само не забравяйте бележката, разбрахме се, нали?
Вратата се отвори и малката стая моментално се изпълни със служители от отдела, довтасали да хапнат от почерпката. По очите на Коротков Настя виждаше, че той е страшно гладен и няма намерение да си тръгне без парче торта, но на самата нея никак не й се оставаше тук. Не че служителите на държавната автоинспекция не й харесваха с нещо, не, те бяха приятни и приветливи, но настроението й беше отвратително.
Първо, мисълта за възможното напускане на отдела тровеше душата й.
И второ, кой знае защо, смути я видът на пластмасовата бутилка от уиски. Хем в тая бутилка нямаше нищо особено, беше най-обикновена, само дето не беше стъклена, такива се продават във всеки павилион и във всеки магазин. Но когато Настя видя тази бутилка, нещо я прободе крайно болезнено, сякаш публично я бяха изобличили в неприлична постъпка. Така че сега нямаше никакво желание да яде торта във весела компания.
Тя побутна Коротков по лакътя и прошепна:
— Юрик, много ли искаш да останеш?
— Гладен съм — тръсна той.
— Може ли да поседя в колата ти, докато хапнеш, а? Заболя ме главата, няма да издържа тук.
Юра й хвърли бърз поглед и се позасмя:
— Пак лъжеш. Върви, разбира се, щом тук за теб стана непоносимо. Няма да се бавя. Дръж ключовете.
Като се стараеше да не привлича вниманието, Настя се измъкна през вратата. Навън се огледа и забеляза наблизо заведение с табела „При Смирнов“. Интересно — какво има там, при тоя Смирнов? Тя решително подмина колата на Юра и побутна вратата на заведението.
