Паригин посвети почти цяло денонощие на опитомяването на Анна. Предложи й брак, прави с нея любов и доколкото умееше, й говори съответните думи. Анна трябваше да пожелае колкото може по-скоро да се омъжи за него, а за целта трябваше колкото може по-скоро да намерят пари за неговата снаха. С работата й нещата се подреждаха просто: Анна получаваше пари за толкова дни, колкото бе отработила реално, плюс премиални за преизпълнение на нормата за ежедневни приходи. Ако не искаш да работиш — оставаш си вкъщи, само трябва да предупредиш фирмата. Паригин също разреши въпроса с работата си без затруднения. Обади се в завода, обясни, че му се налага да вземе отпуск по семейни причини, като съответно промени гласа си. Повярваха му и веднага му дадоха отпуск, дори му разрешиха да пусне молбата си по-късно, със задна дата. Ето в какви случаи му служеше добрата репутация!
Трябваше само да вдъхне доверие на Анна. Пълно, сляпо доверие, така че да не подлага на съмнение или критика нито една негова дума. Тя трябваше да има едно-единствено желание — да стане негова жена — и това желание да заличи всичко друго наоколо. Включително и неприятното впечатление от действията на Паригин.
Към края на първото денонощие от запознанството им Евгений й предложи да излязат да се поразходят. Беше седем вечерта, магазините още бяха отворени и той умишлено я поведе по улиците покрай яркоосветените витрини.
— Когато заживеем заедно — каза той, когато минаваха покрай магазина „Мебели и кухни от Италия“, — ще трябва веднага да си купим ново кухненско обзавеждане, вградено, за да ти е удобно… Не мога да понасям тези палта от лицева кожа — каза, когато минаха покрай магазин за дрехи, — ти ще носиш само кожени палта. Понеже си висока и стройна, едно скъпо кожено палто ще ти стои разкошно, като на манекенка… Трябва да изберем близо до вкъщи добър козметичен салон, за да можеш да ходиш там най-малко веднъж седмично. Моята съпруга трябва винаги да изглежда добре…
Анна мълчаливо кимаше и предано се взираше в очите му. Минувачите често се обръщаха и ги сподиряха с поглед — твърде необичайно изглеждаше тази двойка, в която жената беше с цяла глава по-висока от спътника си. Но Анна не обръщаше внимание на това — за пръв път в живота си. Тя цялата грееше от радост.
— Сигурно ще трябва да сменя колата. С твоите дълги крачета ще ти бъде тесничко в моята жигула. Каква ти се иска да бъде — волга или някоя чуждестранна марка?
— Не чуждестранна — щастливо се усмихна Анна, — те не са приспособени за нашите пътища. По-добре нещо по-обикновено.
— Жена като теб не бива да избира по-обикновени неща — назидателно каза Паригин. — Ти не си обикновена, запомни това.
— Женя, но нали ти си просто инженер, откъде ще вземеш цари за всичките тези покупки?
— А това, моето момиче, не е твоя грижа. Не е нужно съпругата да мисли откъде съпругът й намира пари, тя трябва да мисли само как правилно да ги похарчи. Мъж съм в края на краищата, длъжен съм да ти осигуря стандарта, който заслужаваш.
Боже мой, това бяха думите, които бе сънувала цял живот! Тя не е обикновена. Тя е изключителна. И той иска да се грижи за нея, да я пази, да я носи на ръце, да й създава всякакви удобства. Не е някакъв пъпчив младок, не е хлапак, който се държи за мамината пола, а зрял самостоятелен мъж — умен, опитен, стабилен. Ето го нейния принц! Ето я наградата, която съдбата й изпраща най-сетне, след всичките обиди, разочарования и сълзи. В живота й трябваше да се появи лекомисленият и вятърничав красавец Михаил, за да може тя да оцени и разбере мъж като Евгений. И никак не й се видя странно, че той й направи предложение, след като едва се бяха запознали. Така и трябваше да се случи: вижда я, влюбва се, жени се. Така става в истинските приказки, за това беше мечтала.
Прибраха се в наетото от Анна жилище, където Евгений й предостави възможност отново да демонстрира кулинарните си умения, за да може и Анна да потвърди, че той не е сгрешил в избора си и тя ще му бъде добра съпруга. Паригин се притесняваше за Лолита, защото възнамеряваше и довечера Да пренощува тук. Снощи й се обади по телефона, макар и късно вечерта, и я предупреди, че няма да се прибере, при което в гласа на снаха му прозвуча недоволство. Естествено Лолита не произнесе гласно никакви упреци, но студеният й тон явно говореше: „Не ще и дума, пак жени, а за моите проблеми си забравил напълно.“ Знае ли я човек тая Лолита — като си втълпи разни идиотщини, като нищо може да направи някоя глупост, например да излезе от къщи и да отиде някъде, където отдавна я причакват кредиторите. Хем знае, че може да стане така, ама ще отиде напук на него, на Паригин, та да му даде да разбере, че не бива да я оставя сама, че и да я обижда. За такива хора народът още много отдавна е казал: Ще си избода окото, та омразната ми тъща да има сляп зет.
