— Мистър Райнхарт — намеси се Аластър, — моят колега се опитва да каже по най-мекия начин, че на практика не ни е разрешено да превозваме пътници направо през Атлантика, макар че наистина сме оборудвани с всичко необходимо за подобни полети: надуваеми лодки, спасителни жилетки, аварийни комплекти и тъй нататък. Разбирате ли, има си официална процедура за одобряване на самолети по определени маршрути, а нашият модел не е одобрен. Вече си докарахме ужасни неприятности с компанията, но дори и да не беше така, уверявам ви, че „Юро Еър“ за нищо на света няма да одобри такова отклонение от правилата.
— Няма и да им се наложи — каза Крейг. — Ще подадем заявка за полет през Кефлавик в Исландия, Гандер в Нюфаундленд и оттам до Мейн. Само че след излитането ще променим маршрута и ще летим по права линия или поне доколкото ни позволят. Над Северния Атлантик има строго определени маршрути.
— Мисля, че разбирам — каза Джей.
— Доколкото разбирам, все още не желаете да кацате в друга страна освен Съединените щати, включително и в Канада.
— Така е… а ще се справите ли с навигацията над океана? — попита Джей.
— Лесна работа — отговори Крейг, като видя болезнената гримаса на Аластър.
— Мразя този израз — промърмори Аластър.
— Той мрази този израз — повтори Крейг, сочейки с палец втория си пилот. — Имаме две спътникови координатни системи. Във всеки момент знаем позицията си с точност до метър.
— Да, така е — потвърди Аластър. — В този момент например знаем, че кариерата ни е точно на метър от пресечката между Мразени и Безработни. Защо тогава да не се повеселим още малко?
— С други думи… — започна съвсем обърканият Джей.
— С други думи — прекъсна го Крейг, — можем да го направим, ако президентът се нуждае от нас. Стига да не налетят някакви невиждани ветрове.
— Опитайте се да го уредите, момчета — каза Джей. — Ако не успея да го измъкна по друг начин, ще се наложи да търся помощ от вас.
Пътуването до хотела край летището бе кратко, а избраният от Гарити ресторант се оказа опушена и толкова шумна кръчма, че за сериозни разговори не можеше да става и дума. Наближаваше единайсет, когато се върнаха в хотела, пожелаха „лека нощ“ на екипажа и се събраха в стаята на Джон Харис. Президентът, Шери Линкълн и Джей седяха на двата стола и отоманката, а Мат Уорд и Майкъл Гарити стояха прави.
— Надявам се, че настаняването е задоволително, господин президент — каза Гарити. — Мистър Райнхарт искаше да останете колкото се може по-близо до аерогарата.
— Всичко е наред, Майкъл — каза президентът. — Не държа непременно да спя в апартамент с пет-шест стаи.
Майкъл Гарити се зае да обяснява основните принципи на екстрадирането в Ирландската република.
— Гардовете, тоест нашите полицейски сили, трябва официално да представят заповедта от Интерпол, но вероятно ще приемат Камбъл да им помогне в търсенето на съдия. Ако не успее да намери районен съдия, екипът на Камбъл има само една възможност и това е дежурният съдия от Върховния съд. По празниците един от тях винаги носи клетъчен телефон или си стои у дома. Този факт е благоприятен за Камбъл, но съдията може да заяви, че въпросът не е от негова компетентност. За нас пък доброто е там, че един съдия от Върховния съд би приел много по-благосклонно нашите възражения, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението.
Джон Харис видя как лицето на Джей посърна от нова тревога и за момент двамата се спогледаха.
— Преди да продължим, трябва да поговоря с Джей, мистър Гарити — каза президентът.
— Така ли? — отвърна Гарити, озадачен от внезапното усещане за всеобщ смут.
Шери също изглеждаше разстроена.
— Джон — каза Джей, — смятам, че трябва да споделим с всички. — Той погледна Джон Харис право в очите. — Майкъл ще трябва да води защитата ти, а Шери и Мат са неразделна част от екипа. Всички имат право да знаят.
— За какво говориш, Джей? — попита Шери.
Президентът понечи да стане, но отново се отпусна на ръба на стола, въздъхна дълбоко и кимна.
— Добре, Джей. Вероятно си прав.
— Джей, какво става? — настоя Шери, гледайки ту него, ту президента.
— Става това, Шери — отвърна Харис, — че Стюарт Камбъл е пуснал едно твърдение като малка бомба в лондонския съд. Продължавай, Джей.
Джей описа подробно твърдението на Камбъл, че служителят на ЦРУ Бари Ренълдс се е срещал с президента в Овалния кабинет и го предупредил, че хората, които възнамеряват да наемат за перуанската операция, вероятно ще инквизират и избият всички пленници.
— И вие сте одобрили официално подобна акция? — попита Гарити с безизразен глас.
