— Или съм оплескал сметките, или времето се е променило ужасно бързо. А може да е и едното, и другото. Предвиждахме насрещни ветрове със средна скорост петдесет километра в час, максимум до шейсет и пет. А ето ти изведнъж ново сведение — насрещен вятър над двеста и десет!
— Нещо сме сбъркали! Ветровете не могат да се променят толкова бързо!
— Промениха се, както виждаш. Но имаш право. Някъде в изчисленията…
— Дявол да го вземе!
— Знам. Извинявай, Крейг.
— Няма защо. Хора сме. Сега важното е да кацнем здрави и читави.
— Да кажа ли на Джилиан?
Крейг кимна.
— Да. А тя непременно да каже на президента. Изглежда, че ще го върнем обратно в казана.
— А това е бърлогата на лъва — прошепна Майкъл Гарити на Джей, докато влизаха в трета зала.
Зад съдийската маса седеше само съдебната секретарка, която подреждаше документи и проверяваше нещо из папките си. Стюарт Камбъл все още беше отвън в ротондата, където водеше оживен разговор с цели седем адвокати и сътрудници.
Джей погледна часовника си със замъглени от умора очи.
— Да те предупредя, Джей — каза Майкъл. — Съдия О’Конъл се слави най-вече с факта, че изпада в ярост, когато някой вземе думата без разрешение. Ти ще седиш точно зад мен и можеш да ми шепнеш, но запомни много добре какво ще ти кажа.
— Слушам те.
— Първо, много внимавай шепотът да не се чува на повече от метър, иначе съдията непременно ще се развика.
— Добре.
— И второ, много те моля, не ми събаряй перуката.
Джей се разсмя.
— И това ли става?
— О, много е неприятно, когато клиентът се приведе да ти прошепне нещо, а после се дръпне назад заедно с перуката или я килне накриво. Съдията само това чака.
— Ще внимавам.
— Няма да ти даде думата, но Камбъл ще бъде пълноправен участник, тъй като вече поне веднъж е бил призоваван пред нашия съд.
— Разбирам.
— Освен това аз съм старши съветник, както казваме тук, и ще ми помага един колега Том Дуган, който би трябвало да пристигне всеки момент. Ще ви запозная.
— И вие ли имате титли като английските „съветници на кралицата“?
Майкъл се усмихна накриво.
— Ние нямаме кралица, момко. Тук е Република Ирландия.
— Извинявай.
— Не ме разбирай погрешно, смятаме Лизи за чудесно старо момиче, просто не сме й поданици, камо ли съветници.
Един служител на съда мина край тях с голям телевизор и видеокасетофон върху метална количка, сложи ги близо до заседателската ложа и включи апаратурата. Майкъл и Джей го наблюдаваха мълчаливо. Знаеха много добре какво ще им покаже Стюарт Камбъл. От зловещото присъствие на телевизора Джей усети как в корема му всичко се свива на хладна топка.
— Как са ветровете, Аластър? — попита Крейг.
Вторият пилот хапеше устни и драскаше изчисления, използвайки джобния си калкулатор, за да провери данните на бордовия компютър.
— Попътният вятър почти изчезна, Крейг, а според последния бюлетин онази зона на ниско налягане се носи стремглаво на юг.
— Дали да не опитаме с Рейкявик в Исландия?
Аластър поклати глава.
— На тази ширина пак ще се сблъскаме с жесток насрещен вятър, а не можем да поемем риска да слезем по-ниско, където ще увеличим разхода на гориво.
— Още ли сме на максимално икономичен режим?
— Да. В момента всичко зависи от ветровете, но… — Аластър погледна Крейг и въздъхна. — Трябва да ти кажа, Крейг, че не ми се вярва да стигнем до Дъблин с приличен резерв от гориво. Може би трябва да си помислим за отклонение към Галуей.
Крейг поклати глава и се разсмя мрачно.
— Защо ти трябваше одеве да викаш дявола с онова споменаване за Галуей?
— Извинявай.
Аластър наведе глава и пак се захвана с изчисленията. С лека изненада Крейг осъзна, че Аластър за пръв път отвръща на шегата с искрено извинение. Дотолкова не бе в негов стил, че издаваше колко е разтревожен.
И от този факт тревогата на Крейг също нарасна.
— Провери за всеки случай как е времето в Галуей — предложи той.
Аластър кимна.
— Вече ги питах. А засега дръж дроселите на икономичен режим. Ще трябва да пестим всяка капка гориво.
Джей за пореден път погледна нервно часовника си и се опита да се успокои. Озърна се наоколо, спирайки поглед върху старинните детайли на богато украсената съдебна зала.
Най-напред го заинтригува избелелият зелен килим, осеян с бели точици или ситни цветчета. По тъканта не личаха протрити пътеки, но килимът явно не ставаше за нищо поне от десетина години.
Залата имаше правоъгълна форма с дължина около петнайсет метра от вратата до съдийската маса. Овехтялата дървена ламперия и корнизите се крепяха със сложна жлебова сглобка за ъгловите тавански греди. Съдийската маса и останалите мебели в залата също бяха потъмнели от времето. Столът на съдията се издигаше над секретарското място, а зад него избеляла виненочервена завеса се спускаше от голяма дърворезба, изобразяваща арфа — символа на Ирландската република.
