— Благодаря, милорд. Мистър Камбъл твърди, че перуанската международна заповед за арест на бивш американски президент е валидна само защото е минала по нормалния правен ред в Перу. Аз казвам, че нашият съд трябва да има пълна юрисдикция над простия и жизненоважен въпрос: дали международната заповед се основава на реални, разумни и достоверни обвинения от първа ръка? Дали обвиненията не са фалшифицирани, както твърдим ние? Ами ако заповедта е издадена неоснователно само защото перуанското правителство е оказало незаконен натиск върху съдията? Ако има дори и най-малка възможност да се окаже така, милорд, вие трябва да поискате доказателство, че обвиненията са нещо повече от фантазия, и това доказателство трябва да бъде неоспоримо.
Съдия О’Конъл изсумтя презрително и се приведе към Майкъл.
— Майкъл Гарити, макар и претоварен с работа, аз харесвам добрата цветиста фраза, но говорете по същество, на простичък английски език.
— Точно това се опитвам да сторя, милорд.
— Не ви се удава.
— Тогава ще опитам отново — отвърна Майкъл. — Милорд, преди да даде разрешение за арест, съдът трябва да разгледа доказателства, без да разчита на международната заповед.
— Добре! — заяви саркастично О’Конъл. — Видяхте ли? Ако се постараете, можете да говорите по същество. Чудесно. Вие призовавате мистър Камбъл да предяви достоверно доказателство, че заповедта от Интерпол е основателна, и напълно ви подкрепям. Мистър Камбъл, какви доказателства биха оправдали издаването на ирландска заповед за арест и екстрадиране, ако не броим факта, че някакъв неизвестен перуански съдия иска да прибере президента Харис?
Стюарт Камбъл се изправи с изящен жест и високата му фигура надвисна над масата. Той съобщи за видеозаписа, описа кога и как е направен, после представи клетвената декларация на Бари Ренълдс заедно със справка през чии ръце е минала касетата и какви мерки са били взети за нейното съхранение.
Докато Камбъл говореше и сътрудниците му представяха документите, Джей трескаво драскаше бележки и ги подаваше на Майкъл Гарити. По някое време усети вибрацията на клетъчния си телефон, но нямаше време да отговори. Нови вибрации му подсказаха, че е оставено съобщение. Щеше да го провери по-късно.
Майкъл, моля те да възразиш!!! Записът е направен незаконно.
Клетвената декларация само потвърждава, че Ренълдс се е заклел, но не е никакво доказателство!
Той иска съдията да приеме идеята, че технологията за подобен запис е съществувала по онова време. За това трябва мнение на експерт! Не знаем дали е съществувала, а доказателството е негово задължение.
Майкъл оспорваше всеки документ, но съдията неизменно отхвърляше възраженията му.
— Седнете, мистър Гарити! — кресна най-сетне О’Конъл. — Ще приема всеки един документ, който изглежда истински, а после ще реша дали да го смятам за такъв. Не искам да чувам повече възражения по този повод.
— Милорд — каза накрая Камбъл, — с ваше разрешение бих желал да покажа на съда въпросния видеозапис.
Майкъл тутакси скочи.
— Милорд, моля ви.
— Сега пък какво, мистър Гарити? Едва ли сте готов да оскърбите съда с поредното възражение въпреки моята изрична забрана.
— Милорд, истината относно недопустимостта на въпросния видеозапис в съда ще бъде потулена поради вашата забрана да възразявам. Моля за разрешение да подам молба за хабеас корпус и по този начин да изложа истината.
О’Конъл раздразнено тръсна глава.
— Господи, мистър Гарити! Опитът ви е достоен за уважение и малко забавен, но както знаете, от около шестстотин години процесът хабеас корпус се използва за освобождаване на човешки същества, а не на истината, както вие я виждате. Отхвърля се.
— Милорд — продължи Майкъл, — ако не ми беше забранено да възразя срещу показването на записа, щях да изтъкна, че нашият наказателен кодекс забранява използването на незаконно получени доказателства, а тази касета е получена в нарушение на американските закони и следователно не може да бъде приета от ирландския съд.
— Но в действителност — заяви О’Конъл, като се подпря на масата и размаха чукчето насреща му — аз вече ви забраних да възразявате и поради това не чух нито дума от онова, което изобщо не биваше да казвате. А сега сядайте, мистър Гарити, за да видя въпросния запис, преди всички да сме умрели от старост.
Докато Шери Линкълн говореше по сателитния телефон, Крейг и Аластър не споменаха нищо за трудностите с горивото. Тя изрече няколко думи, въздъхна и подаде слушалката на Крейг.
— Не успя ли да го откриеш?
— В съда е. Сигурно не може да говори. Оставих му съобщение.
— Ако искаш да опиташ отново, заповядай по всяко време.
