— Минава три следобед. Току-що разговарях с Джей Райнхарт, който чака да му позвънят от кабинета на британския премиер. Казано накратко, той смята, че след разговора на италианския външен министър с капитан Суонсън ние сме в безопасност до утре, и се тревожи от предстоящото решение на англичаните. Затова иска да отложим излитането за Лондон до утре сутрин.
— О, превъзходно! Още една нощ в хотел „Боинг“.
Шери се разсмя и шеговито изви очи към тавана.
— Знам, знам! И отгоре на всичко в целия самолет няма нито един душ.
— Суонсън съгласен ли е?
— Това е една от причините да ви събудя, сър. В момента командир Суонсън идва насам. Преди десет минути позвъни и заръча да събудим пилотите и да чакаме. Не пожела да каже защо.
Крейг Дейтън посрещна командир Суонсън на стълбата и незабавно го придружи до президента.
— Трябва да ви измъкнем оттук, сър — заяви Суонсън. — Изглежда, мистър Камбъл е убедил някакъв съдия да вземе решение, че базата се намира изцяло под италиански контрол. Вече няма какво да ги спре.
— Не се очакваше да има решение по-рано от утре! Защо съдията е избързал с решението?
— Не знам, господин президент, но ми казаха, че вероятно съдията вече е подписал заповедта или както там го наричат в Италия. Когато Пентагонът и преките ми шефове научат за това, със сигурност ще ми заповядат да стоя настрани и да позволя на италианците да ви арестуват.
— Кой ви съобщи всичко това, капитане — попита президентът.
— Един сътрудник на италианския външен министър. За жалост забравих името му, но го имам записано в кабинета си.
— Няма значение. — Харис замислено разтърка брадата си, после погледна втренчено Глен Суонсън. — Сигурен ли сте, че информацията е достоверна?
— Да, сър. Човекът явно знаеше всичко, което се полага да знае сътрудник на външния министър. Знаеше и за разговора ми с мистър Анселмо.
— Добре.
— Освен това от централата потвърдиха, че се обажда от Рим.
— С колко време разполагаме? — попита Харис.
— Не знам, но очаквам да действат бързо. Вчерашното безславно оттегляне беше оскърбление за местния командир на карабинерите.
Застанал зад Суонсън, Крейг Дейтън слушаше внимателно всяка дума.
— Значи можем да потеглим? — попита той, като се обърна и направи знак на президента. — Разбира се, ако сте готов, сър.
— Можете да излетите по всяко време — отвърна Суонсън. — Вече заредихме самолета с гориво, нали?
Крейг кимна.
— Да, късно снощи. Но, капитане, трябва да знам дали ще имам проблеми с получаването на разрешение за полет до Лондон. Разбирате ли, самото разрешение идва от европейския контрол, който е в Брюксел, но Рим може да ги помоли да ни задържат.
— Не вярвам да го направят — каза Суонсън, — но не бих ви съветвал да чакате, за да видите докъде ще стигне търпението на Рим. А според мен има и още една причина да потеглите незабавно. Това тук е Сицилия и… откровено казано, Рим има само частичен контрол по тия места. Когато някой се опълчи на карабинерите, резултатът може да бъде непредвидим.
— Не разбирам — каза президентът.
— Имайте предвид, сър, че все още сме под тяхна юрисдикция. Бих предпочел да ви измъкнем оттук час по-скоро.
Крейг огледа Джон Харис, Шери Линкълн и Мат Уорд, после пак се обърна към президента.
— Господин президент? — попита той и зачака отговор.
Джон Харис седеше дълбоко замислен, подпрял с длани брадата си. След малко той въздъхна дълбоко и вдигна очи към Крейг.
— Добре. Готов съм. Дори ако тревогите на Джей за Лондон са основателни, предпочитам да поема този риск, отколкото да остана в Италия. Остава само да наемем още един самолет, който да откара ветераните и семействата им до Рим.
— Имам грижата за това, сър — каза Суонсън.
Президентът се обърна към него.
— Ако смятате, че е безопасно, бих искал да отида до терминала и да поговоря с генерал Глюк и групата му.
— Ще наредя всички входове да бъдат охранявани, сър. Няма да има опасност.
Суонсън даде по радиостанцията необходимите заповеди, после придружи президента до терминала и му подаде микрофона на озвучителната система.
Приятели, моля ви за внимание.
Джон Харис стоеше с микрофон в ръка до един от изходите към пистата и гласът му се разнесе из просторния пасажерски салон. Повечето от четирийсет и четиримата участници в групата се бяха скупчили около шведска маса в дъното на терминала. Още при първите думи на президента те започнаха да се събират около него.
