Не се връщай полностью

— Предполагам, че ще е доста заета тези дни — рече Ричър. — Това е много важно за мен, капитане. И много спешно. Трябва да бъде направено веднага. Затова те моля да задействаш всичките си връзки — колкото по-бързо, толкова по-добре. Най-добре веднага.

Ричър опипа джобовете си и измъкна листчето с личния номер на Съливан, което му беше дала Лийч. Набра го и започна да брои сигналите. Тя вдигна на шестото позвъняване — според него едно съвсем прилично постижение. Вероятно спеше леко.

— Ало?

— Обажда се Джак Ричър. Помните ли ме?

— Как мога да ви забравя? Ние с вас трябва да си поговорим.

— Вече го правим.

— За положението, в което се намирате.

— Да го направим по-късно, става ли? В момента имаме друга спешна работа.

— В момента? Но сега е нощ!

— Или в момента, или много скоро. Зависи от вашето ниво на достъп.

— До какво?

— Току-що разговарях с адвоката, който навремето е изготвил клетвената декларация на Голямото куче.

— По телефона?

— Не, лице в лице.

— Изключително неразумно от ваша страна.

— Беше много кратък разговор. Помолиха ни да си тръгнем и ние го направихме веднага.

— Ние?

— С мен е майор Търнър. Офицер със същото звание и същите способности. Абсолютно независим свидетел. Тя чу всичко и има своето мнение.

— Какво по-точно е чула?

— Имате ли функция „търсене“ на компютъра, в който съхранявате архивите си?

— Естествено.

— Да речем, че аз напиша Ричър, жалби срещу, какво ще получа?

— Точно това, което вече знаете. Клетвената декларация на Голямото куче срещу вас или нещо подобно.

— Мога ли да вярвам, че тази компютърна функция е бърза и надеждна?

— Ама вие наистина ли ме будите посред нощ, за да си говорим за компютри?

— Нуждая се от информация.

— Системата е доста бърза. Не е особено интуитивна но спокойно може да ви отведе директно до търсения документ.

— Подхвърлих за случая пред споменатия адвокат и той си го спомни веднага. Нарече го „онази история, свързана с армията“, а после попита какво общо имам аз. Казах му, а той викна: „Нима не пострадах достатъчно?“.

— Какво е искал да каже според вас?

— Ако бяхте там, веднага щяхте да разберете. Дори само от тона, с който го каза. Клетвената декларация на Голямото куче не е била само жалба, която той е подал, а след това е забравил за нея. Не е било рутинно оплакване, а нещо по-особено. Една цяла история с начало, развитие и край. Предполагам, че краят е бил доста неприятен. Натам сочи информацията, която сме събрали. А лично за него това е бил един много неприятен случай, който е променил целия му живот. Спомня си го с огромно съжаление.

— Аз не съм консултант по водене на диалози, а адвокат, Ричър! Нуждая се от факти, а не от интерпретации на начина, по който хората обясняват нещата.

— А пък аз съм специалист по разпитите и научавам много неща, като слушам внимателно. Той ме попита защо се интересувам от този случай, но така, сякаш се учудваше, че някой изобщо проявява интерес. Нали всичко интересно около това нещо се е изчерпало преди много години?

— Полунощ е, Ричър — раздразнено подхвърли тя. — Няма ли да ми кажеш какво всъщност искаш?

— Задръж още малко. И без това нямаш какво да правиш. Едва ли ще можеш да заспиш. Кулминацията беше въпросът, който зададе: Нима не пострадах достатъчно? Почти едновременно с него жена му се разкрещя и ни изхвърли. Те живеят доста мизерно и очевидно са нещастни от това. А споменаването на Голямото куче беше ключовият момент. Нещо като пробуден спомен от миналото с продължаващи и до днес негативни последици. Това е единственият начин да се тълкуват думите, които използваха. А аз започвам да се питам дали тази история изобщо е стигнала до съда. Може би някой го е сритал в задника за първото му морално нарушение като юрист. Което го е накарало да поеме надолу по каменистия път, свършил преди четири години с отстраняването му от адвокатската колегия. Това е причината, поради която нито той, нито жена му искаха да чуят за случая. Защото той е поставил началото на всичките им беди. Нима не пострадах достатъчно? Тоест през последните шестнайсет години животът ми беше ад, който ти ме караш да преживея отново…

— Какво пушиш, Ричър? Ти изобщо не си спомняш за подобно дело. Значи не си ходил на съд. В противен случай поне би го запомнил. Но ако делото е било гледано в съда и адвокатът е получил ритник в задника, защо им е да го възобновяват сега?

— Възобновяват ли го?

— Предупреждавам те, че ще затворя.

— А какво би станало, ако някой е набрал: Ричър, жалби срещу, извадил е на бял свят клетвените показания на Голямото куче и ги е вкарал в системата за преразглеждане? Като, разбира се, е вдигнал пушилка относно сериозността на случая.

Мълчание.

— Ще изглежда като съвсем нормален юридически казус, нали? — подхвърли Ричър. — Ние ще си подготвим досие, ще започнем подготовка за защита, ще чакаме разговор с прокуратурата и ще се надяваме стратегията ни да успее.

Никакъв отговор.

— Проведе ли вече разговор с прокурора? — попита Ричър.

— Не.