Джеймс се наведе към нея и я целуна, после се отдръпна, за да я погледне в очите, и отново я целуна. Амая понечи да го отблъсне, но при втората целувка усети как напрежението й отлита надалече. Вдигна ръка към тила на Джеймс и се плъзна под тялото му, жадна да усети тежестта му. Потърси краищата на блузата му и ги издърпа нагоре, откривайки гърдите на своя любим, докато събличаше своята. Обожаваше начина, по който се отпускаше върху нея. Приличаше на древногръцки атлет, притежаваше съвършена голота и топлина, които я влудяваха. Плъзна ръце по гърба му, докато стигна до дупето, наслади се на стегнатите му бедра и продължи с ръка към слабините му, за да усети цялата му сила, докато той я целуваше нежно по врата и гърдите. Обичаше сексът да е бавен, нежен, сигурен, интимен и елегантен, но въпреки това понякога желанието я връхлиташе така внезапно, пламенно и буйно, че тя самата се учудваше от силния копнеж и нетърпението, които я обземаха за секунди, замъгляваха ума й и я караха да се чувства като животно, способно на всичко. Докато се любеха, чувстваше необходимост да говори, да му казва колко го желае, колко го обича и колко щастлива я прави сексът с него. Чувстваше такава страст, че мислеше, че никога няма да успее да я изрази. Знаеше какво трябва да каже, усещаше какво трябва да премълчи, защото, докато се любеха по този топъл и влажен начин, при който устните не се насищаха, ръцете не достигаха, а думите излизаха дрезгави и задавени, цял ураган от чувства, страсти и инстинкти бушуваше вътре в нея, повличайки като земетресение разума и здравомислието й към крайности, които я плашеха и едновременно с това привличаха. Беше като бездна, скрила всичко онова, което не биваше да бъде казвано, най-странните желания, най-необузданите нагони, най-дивите инстинкти, нетърпението и онази нечовешка болка, изпитвана миг преди да достигне удоволствието. Удоволствието — то бе сърцето на Бог или портите на ада. Път към вечността на човека или към жестокото откритие, че след това няма нищо. Разумът й милостиво изтриваше това откритие само миг след оргазма, докато дрямката я обвиваше в топлата си паяжина и я потапяше в дълбок сън, в който гласът на Дюпри й нашепваше нещо.
Отвори очи и веднага се успокои, щом зърна познатите очертания на спалнята, окъпани в млечната светлина, която скритата в ъгъла лампа пръскаше, рисувайки в сивкави тонове нощния свят на съня й. Обърна се и отново затвори очи, решена да заспи. Дрямката веднага я пренесе в кротко полубудно състояние, в което едва усещаше себе си, дишането на скъпия й Джеймс до нея, вълнуващия аромат на тялото му, топлината на памучните чаршафи и приятния хлад, който я тласкаше към дълбок сън.
И присъствието. Почувства го толкова близо и зловещо, че сърцето й подскочи в гърдите с почти доловима конвулсия. Още преди да отвори очи, вече знаеше, че е там, изправена до леглото. Беше я наблюдавала с изкуствената си усмивка и студените си очи, с едва прикрито задоволство, че ще я уплаши, както правеше, когато Амая бе малка, и както продължаваше да прави, защото в крайна сметка живееше от страха й. Амая го съзнаваше, но не можеше да потисне паниката, която я затискаше като каменна плоча, парализирайки я, превръщайки я в треперещо момиченце, което се бореше със самата нея, за да не отвори очи. Не ги отваряй. Не ги отваряй.
Но ги отвори и още преди да го стори, вече знаеше, че лицето се е надвесило над нея, приближавайки като вампир, който се храни не с кръв, а с дъх. И ако не ги отвореше, щеше да дойде толкова близо, че да изсмуче въздуха й, да отвори подигравателната си уста и да я изяде.
Амая отвори очи, видя я и започна да пищи.
Писъците й се сляха с гласа на Джеймс, който я викаше от много далеч, и с топуркането на боси крака по коридора.
Скочи от леглото, обезумяла от страх и отчасти осъзнала, че онази вече я нямаше. Нахлузи криво-ляво панталона и една блуза, грабна пистолета и се втурна надолу по стълбите, обзета от припряната необходимост да ликвидира веднъж завинаги страха си. Не включи осветлението, защото знаеше добре къде да търси. Камината бе угаснала, но мраморният плот още пазеше топлината на огъня. Пипнешком намери резбованата дървена кутия от комплекта от три части, която винаги бе стояла там. Зарови вещо пръсти сред хилядите джунджурии, които се бяха озовали вътре. Пръстите й напипаха кордата и тя бързо я измъкна от кутията, при което разсипа част от съдържанието й и то се разпиля по пода, дрънчейки в тъмното.
— Амая! — извика Джеймс.
Обърна се към стълбите, където леля й току-що бе запалила лампите. Гледаха я ужасено. С объркани погледи, с въпросителни лица. Тя не им обърна внимание. Мина покрай тях, тръгна към вратата и излезе. Хукна да бяга, поднасяйки към лицето си кордата и ключа, стиснати в юмрука й. Усети, че найлоновата нишка бе запазила мекотата си от времето, когато баща й бе завързал ключа за нея, на деветия й рожден ден.
