— И ти не ми изглеждаш много бодър — отбеляза тя, докато крачеха по коридора.
— Аз също имах тежък ден.
— Пълен с досадни правила, които трябва да спазваш?
— Не, при мен е по-различно.
Тя спря пред вратата и се обърна.
— Споменах, че съм уморена, но това не означава, че ми се спи. Искаш ли да изпием по една чаша?
— Сигурна ли си?
— И двамата се нуждаем от няколко глътки. За съжаление, имам само бира, а тя не може да се мери с прекрасното вино, което пихме на покрива.
— Няма проблем.
Влязоха вътре. Тя подпря велосипеда си на стената в коридора и махна към кухнята. Роби извади две бири от хладилника и ги занесе в хола. Почувства се малко гузен заради телескопа, благодарение на който отлично познаваше разположението на стаите.
Всъщност това беше типично жилище на млад и амбициозен държавен служител, чиято заплата не съответстваше на ума и способностите му. Мебелите бяха евтини, с изключение на два скрина, които тя вероятно беше наследила от родителите си. На стената беше окачена маслена картина, изобразяваща голямо пристанище.
Ани се появи от спалнята боса, облечена с широк панталон и тениска с дълъг ръкав. Косата ѝ беше вързана на конска опашка. Тя пое бирата от ръката му, седна в креслото и подви крака под себе си. Роби се отпусна на отоманката от изкуствена кожа насреща ѝ.
— Колко е хубаво да смъкнеш служебната броня — доволно промърмори тя.
— Но само до сутринта, до която остават броени часове — отбеляза Роби.
— Всъщност утре съм си взела почивка — добави тя. — Или по-скоро днес.
Отпиха от бирите си.
— Как така? — пожела да узнае той.
— Президентът е извън Белия дом с голяма част от сътрудниците си. След завръщането му предстои голям прием и ще бъда ангажирана с подготовката му. Така че мисля да се отдам на пълна почивка.
— Правилно — кимна той. — И аз бих постъпил така.
— И без това вече цял месец работя и през почивните дни — добави с примирена усмивка тя. — Това ми се отразява зле.
— А защо работиш толкова? — попита Роби.
— Социологическите проучвания отчитат сериозен спад в рейтинга на президента. Икономиката е в ужасно състояние и наближаващите избори се очертават тежки и неприятни.
— Избирателите са разделени наполовина — кимна Роби. — Вече няма леки избори.
— Така е — каза тя. — Самата аз никога не бих се захванала с политика. Неприятно е да знаеш, че преценяват всяка твоя крачка всяка минута от денонощието. И не само за позицията ти по определени въпроси. Наблюдават те как изглеждаш, как ходиш, как говориш. Това е ужасно!
— А представяш ли си понякога какъв ще бъде животът ти след Белия дом?
— На този етап от живота си не мисля за бъдещето. Живея ден заден.
— Всъщност това не е толкова лошо.
— Някои биха го нарекли мързел.
— Какво ти пука как ще го нарекат?
— Не ми пука.
— Ето, ние, умните, сме единодушни.
Тя протегна ръка и чукна бирата си в неговата.
— Да пием за умните!
— За умните — усмихна се той.
— Много ми хареса на покрива на хотела.
— Признавам, че отдавна не бях правил подобно нещо.
— И аз.
— На твоята възраст би трябвало да излизаш много по-често — каза Роби.
— Може би съм по-възрастна, отколкото изглеждам — закачливо отвърна тя.
— Съмнявам се.
— Харесвам те, Уил. Много те харесвам.
— Все още не ме познаваш.
— Винаги съм имала вярна преценка за хората. — Тя замълча, отпи глътка бира и добави: — Караш ме да се чувствам добре и… как да кажа… уверена в себе си.
— И без мен имаш много причини да си уверена в себе си, Ани.
Тя остави бирата си на масичката.
— Понякога ме наляга депресия.
— Е, всички изпадаме в подобни състояния.
Ани стана и се премести до него.
— Преживяла съм едно-две разочарования с мъжете — промълви тя и докосна ръката му.
— Обещавам с мен да не бъде така — отвърна той. Не можеше да ѝ гарантира подобно нещо, но в момента, в който го каза, го повярва.
Приведоха се един към друг едновременно и устните им се докоснаха. После отдръпнаха лица.
Когато Ани отвори очи, той я гледаше.
— Не ти ли хареса? — прошепна тя.
— Напротив, много ми хареса.
Отново се целунаха.
— Аз съм много по-стар от теб — каза Роби.
— Не ми изглеждаш чак толкова стар.
— Може би не трябва да правим това.
— Може би трябва да правим точно това, което искаме — прошепна в ухото му тя.
Този път целувката им беше по-страстна и дълга. Роби плъзна длан по бедрото ѝ и започна да го гали. Тя го прегърна през кръста и се притисна в него. Допря устни до ухото му.
— В спалнята може би ще ни е по-удобно.
Той я взе на ръце и я понесе към спалнята. Кракът ѝ блъсна вратата. Роби влезе и затвори след себе си, също с крак. Започнаха да се събличат взаимно, без да бързат.
Тя погледна татуировките му и докосна с пръст белега на ръката му.
— Боли ли?
— Вече не.
— От какво е?
— От глупост — отвърна той и я притегли към себе си.
Минута по-късно се мушнаха под завивките. Дрехите им останаха на купчина до леглото.
71
Беше шест сутринта и Роби отново беше на път. Наетата кола се спускаше безшумно по тъмната улица.
