Когато остави Ани Ламбърт да лежи в леглото си и си тръгна, той вече съжаляваше, че е спал с нея. След великолепния секс се почувства затоплен, отмалял и опиянен. Едно освобождаващо чувство.
Което обаче беше грешка. На практика беше зарязал един мъртвец на алеята с паметниците, за да изчука служителка на Белия дом. Дори за миг не помисли за разследването, докато беше в леглото с нея. Но сега това щеше да се промени.
Обади се на Ванс, която вдигна на второто позвъняване въпреки ранния час.
— В службата съм — каза тя. — Изобщо не съм се прибирала. Ти къде си?
— Карам.
— Накъде караш?
— Не съм много сигурен.
— Какво ти стана снощи? Изчака да се погрижим за Джули и просто изчезна!
Той не отговори.
— Роби?
— Имах нужда да направя крачка встрани. И да си прочистя главата.
— Е, прочисти ли я? Защото ни чака работа.
— Да.
— Не съм вечеряла, не съм закусвала. На ъгъла срещу ВОБ има едно денонощно заведение. Знаеш ли го?
— След десет минути там — отвърна Роби.
Той я изпревари и поръча две големи чаши кафе. Тя се появи минута по-късно.
— Каза, че не си се прибирала, но си успяла да се преоблечеш — отбеляза той.
— Винаги държа комплект дрехи в офиса — отвърна тя и отпи глътка от чашата си. — Но ти не ми изглеждаш добре.
— А трябва ли? — За миг се запита дали е усетила, че е бил с жена. Помълчаха известно време. — Как е Джули? — попита най-сетне той.
— Неспокойна, депресирана. Вероятно мисли, че си я зарязал.
— Какво обясни на шефа си за това, което се случи?
— Карах по кратката процедура. Някои неща му казах, други — не.
Дадоха поръчката си на сервитьорката, която се изправи до масата. Момичето допълни чашите им и се отдалечи.
— Не ми се ще да ти съсипя кариерата, Ванс — каза той.
— Ако искаш, може да ме наричаш и Ники — отвърна тя.
Това предложение засили още повече чувството му за вина.
— Добре, Ники. Искам в края на деня да можеш да си тръгнеш, без всичко това да има някакви последствия за теб.
— Няма как да стане, Роби — поклати глава тя.
— Искам да кажа, че не е нужно да ме прикриваш. Не беше честно от моя страна.
— Аз пък смятам, че ако не те прикривам, ФБР ще се стовари върху теб като цял тон тухли. Въпросите са твърде много, а отговорите — малко.
— Все пак имам някакво професионално прикритие — поясни той.
— Не е достатъчно. Честно казано, не го правя само заради теб. Ако всичко излезе наяве, със сигурност ще ме отстранят от разследването. Това означава никога да не разберем какво става. А аз очевидно имам проблем с това, което става…
— Значи се разбираме чудесно — кимна Роби.
— Не съм сигурна, че напълно те разбирам. Нито в служебен, нито в личен план. Не съм ти психоаналитик, а просто партньорка. Работя с теб с надеждата, че ще успеем да заловим банда убийци.
— Лио Брум — промълви той. — Откри ли нещо около него? Той каза, че са убили жена му…
— Нищо. Опитваме се да разберем откъде се е появил. В района не открихме кола, която да е негова, а поради късния час можем да изключим метрото. В момента разпитваме шофьорите на таксита с надеждата да открием откъде се е качил.
— Може би се е придвижвал пеша — каза Роби. — Нищо ли не носеше в себе си? Например ключ от хотелска стая?
— Не. В замяна на това открихме нещо интересно.
— Какво?
— Татуировка на рамото. Абсолютно същата като тази на Рик Уинд. Вероятно ще съвпадне и с онази, която Джули е забелязала на ръката на баща си.
— Значи са се познавали от армията — бавно изрече Роби.
— Може би ще се окаже, че това няма нищо общо с теб. Служили са заедно, вероятно са имали някаква обща тайна, която е продължавала да им тежи.
— Но това не обяснява защо аз и Джули слязохме от онзи автобус. Нито пък защо не ни ликвидираха пред «Донъли».
— Предполагам, че е така. Ти каза, че са го
— Убеден съм, че има такава, при това сериозна. За съжаление, не знам каква е.
— Ако става въпрос за някакво състезание между вас, причината трябва да се крие в твоето минало. Помислил ли си за това?
— Да, разбира се. Но ми трябва още доста време за размисъл.
— С какво си се занимавал, Роби? ОКР не е твоят дом, но е съвсем ясно, че е някоя друга федерална институция.
Той замълча и отпи глътка кафе. На този въпрос не можеше да има отговор.
— Мълчиш, защото не съм посветена, нали? — подхвърли Ванс.
— Правилата не ги определям аз. Понякога, както в момента, те са наистина отвратителни, но си остават правила. Съжалявам, Ники.
— Добре, ясно. Можеш и да не ми отговаряш, но поне ме изслушай.
Роби кимна.
— Според мен си се появил в апартамента на Джейн Уинд със задачата да я ликвидираш за някакво прегрешение. Но по свои причини не си натиснал спусъка. Вместо теб го е направил друг, с далекобойно оръжие. Ти правиш възможното да спасиш по-малкото дете, а след това изчезваш. Но после изведнъж се оказваш разследващ на престъпление, на което си бил свидетел. А за прикритие използваш значката на ОКР… — Тя замълча за момент и подхвърли: — Как се справям дотук?
