— Откъде знаеш това?
— От учебника по история на САЩ. В него има раздел за Втората световна война. Татко, Уинд и Брум са били трима от членовете на взвода. За теб остава да откриеш останалите шест-седем.
Роби поклати глава. Беше смаян от факта, че е пропуснал нещо толкова очевидно. После очите му попаднаха върху гърдите на Джули, върху които леко помръдваше червена точка.
75
Светкавично осъзнал, че червената точка е лазерният прицел на снайперист, Роби успя да удържи инстинктивната си реакция. Не погледна към прозореца, но беше сигурен, че капаците му са частично отворени. Човекът с пушката беше някъде там, в рамките на хиляда метра от къщата, която вече се беше превърнала в най-несигурното място на света. Вътрешно се прокле за проявената небрежност по отношение на обстановката. Беше непростимо да пропусне отворените капаци.
Усмихна се и пъхна ръцете си под масата, която го делеше от момичето.
— Какво е толкова смешно? — настойчиво го изгледа тя.
— Играла ли си някога на «Смачкай буболечката»? — попита той.
— Добре ли си, Уил?
Той опипа долната страна на плота. Беше от солидно дърво, а не от талашит. Дебел поне три сантиметра. Трябваше да свърши работа. Предстоеше му да извърши две движения — по едно с всяка ръка. Пое си дълбоко въздух и усмивката му се разшири. Ако Джули направеше рязко движение, всичко щеше да приключи.
— Просто си спомних за нещо, което ми се случи преди много години — отвърна той. В следващия миг едната му ръка преобърна масата, превръщайки я в щит пред момичето, а другата измъкна глока.
Писъкът на Джули се сля с трясъка на изстрела, който разби лампата над главите им. Куршумът пръсна стъклото на прозореца и проби дървения плот, който обаче свърши своята работа. Отклоненият куршум се заби в стената вляво от Джули.
— Лягай долу! — заповяда той.
Тя веднага се просна по корем. Откъм коридора долетя тропот на забързани стъпки.
Роби се прехвърли зад масата и погледна Джули, която лежеше на пода, захлупила главата си с длани.
— Добре ли си?
— Да — отвърна колебливо тя.
— Ти ли отвори капаците на прозореца?
Тя надигна глава да погледне.
— Не, така ги заварих.
Вратата започна да се отваря.
— Роби, добре ли си? — подвикна един от охраняващите агенти.
— Сложи оръжието си на пода и го ритни към мен! — заповяда с твърд глас Роби.
— Роби, какво става, по дяволите? — извика друг глас.
— Точно това щях да питам и аз. Кой отвори капаците на прозореца в тази стая?
— Капаците ли?
— Да, капаците. Някакъв снайперист току-що стреля през пролуката. Ако не получа отговор, ще застрелям всеки, който дръзне да се появи в тази стая!
— Ние сме федерални агенти, Роби.
— А пък аз съм един адски ядосан човек с глок в ръка. Докъде ще стигнем?
— Навън има снайперист?
— Точно така. Не чухте ли изстрела?
— Стойте неподвижно. — Тези думи бяха последвани от забързани стъпки, които бързо заглъхнаха.
Роби местеше поглед между Джули и прозореца. Нямаше никакво намерение да стои неподвижен. Измъкна телефона си и набра Ванс. Тя вдигна веднага.
— Снайперист пред охраняваната квартира, предател вътре — докладва лаконично той. — Имам нужда от подкрепления. Незабавно!
Изключи апарата и се извърна към момичето.
— Не се надигай! — предупреди я той.
— Ще ни убият ли? — прошепна Джули.
— Върви след мен, но без да се изправяш.
Той я изведе от стаята, провери коридора и ѝ кимна. Затичаха не към предния вход или задната врата, а към противоположната на изстрела част от къщата. Пропълзяха в някаква стая и Роби протегна шия, за да надникне през прозореца. Нямаше как да огледа добре района с невъоръжено око. Не забеляза електронна точка, но това не беше пречка за противник с толкова богат арсенал. Нямаше представа дали онзи, който им нареди да стоят неподвижно, е враг или приятел. Но идеята да не излизат, докато не изясни тази подробност, му се стори неприемлива.
Несъмнено щяха да ги чакат да се появят от задната врата или от някой прозорец в другата част на сградата. Ето защо Роби реши да използват главния вход.
Но преди това трябваше да стигнат до него.
Излязоха обратно в коридора. Роби направи знак на Джули да го последва и безшумно пое по посока на вестибюла. Къщата се намираше в самия край на задънена улица, далече от съседите. До тук можеше да стигне само човек, който търсеше именно нея. И някой го беше направил. Без съмнение с помощ отвътре.
Роби спря на прага на вестибюла и предпазливо надникна. Пред входната врата лежеше единият от агентите с кръв около шията. Това не беше рана от куршум. Подобна дупка можеше да бъде причинена и от пушка, но Роби не беше чул изстрел. Значи нож, помисли си той. Едната ръка върху устата, а другата прави широк срез. Смъртта настъпва моментално, без много шум.
Но за да постъпи по този начин, убиецът трябва да беше съвсем наблизо. Още един предател.
— О, божичко!
Той се обърна. Джули току-що беше зърнала заклания мъж.
— Гледай встрани! — каза Роби, измъкна телефона си и натисна бутона за бързо набиране.
Ванс вдигна веднага. В слушалката се чуваше грохот на автомобилен двигател. Сигурно караше със сто и шейсет.
