— Един убит агент, другите не знам къде са. Смъртоносната рана е причинена отблизо. Извършителят е бил някой от нашите.
— Мамка му! — възкликна Ванс.
— На колко време си от тук?
— На три минути.
Роби прибра телефона и се обърна към Джули.
— Ще излезем през главния вход, но преди това трябва да отклоним вниманието им в друга посока.
— Добре — кимна тя. Очите ѝ продължаваха да шарят между Роби и мъртвеца. — Но как?
Той извади патрона от цевта на пистолета си, свали пълнителя и щракна навън най-горните два патрона, а на тяхно място пъхна други два, които измъкна от джоба на якето си. Постави пълнителя обратно, дръпна затвора и вкара първия от новите патрони в цевта. После се промъкна към вратата и я отвори с крак.
— Какво си намислил? — попита Джули. — Нима ще си пробиваме път със стрелба?
— Запуши си ушите!
— Какво?
— Запуши си ушите и не гледай към вратата!
Роби я изчака да се подчини, после се прицели и натисна спусъка.
Първият куршум улучи резервоара на тежкия букар, паркиран на алеята. Запалителният заряд подпали бензиновите изпарения, а експлозията беше толкова силна, че колата се отлепи от асфалта.
Другият куршум беше предназначен за втория букар, паркиран редом с първия. Секунда по-късно и той се присъедини към огненото кълбо.
Роби сграбчи ръката на Джули и я повлече навън. Надяваше се, че димът и пламъците ще попречат на снайпериста, който току-що се беше опитал да убие Джули. Двамата хукнаха в противоположната посока. Роби се поколеба дали да не се помъчат да стигнат до неговата кола, но бързо се отказа. Това би било равносилно да нарисува мишена върху собствените си гърди.
Иззад ъгъла изскочи някаква кола и бързо се насочи към тях. Роби зърна мигащите сини светлини под радиаторната решетка и размаха ръце. Ванс рязко натисна спирачките. Беемвето поднесе и спря. Той отвори дясната врата, бутна Джули на задната седалка и сам скочи на предната.
— Тръгвай! — изкрещя той. — Тръгвай веднага!
Ванс включи на заден и гумите на спортната кола оставиха черни следи по асфалта. После направи ловка обратна маневра, изправи волана и натисна до дупка газта. Няколко мига по-късно стигна до първата пряка и зави наляво.
Тя погледна Роби, после се обърна да види и Джули, която се беше сгушила на седалката.
— Добре ли сте? Някой да е ранен?
— Добре сме — отвърна лаконично Роби.
— За бога, кажи ми какво се случи!
— Просто карай.
76
Роби стискаше глока и се оглеждаше подозрително във всички посоки. Този път се размина на косъм. Ако не беше забелязал червената точица, Джули вече щеше да е при мъртвите си родители. По всичко личеше, че животът ѝ беше престанал да има стойност за другата страна. А по всяка вероятност и неговият.
Той се намести малко по-удобно на седалката, но стойката му остана напрегната. Опасността все още не беше отминала.
От време на време Ванс хвърляше поглед към пистолета в ръката му. За миг очите им се срещнаха, но тя побърза да извърне глава. Проговори едва след като изминаха около три километра.
— Предполагам, че имаш основателна причина да държиш този пистолет насочен към мен…
— Причините са поне десет, но ти със сигурност ги знаеш всичките — отвърна той.
— Не съм те предала, Роби — въздъхна тя. — Най-малкото защото не съм от този тип хора.
— Добре е да го знам. Ще го имам предвид.
— Разбирам защо не се доверяваш на никого, включително и на ФБР.
— Добре е да знам и това — отвърна някак безжизнено той. За момент дори не повярва, че е неговият глас.
— Къде искаш да ви закарам?
— Защо ти не избереш този път? — погледна я с каменна физиономия той. — Да видим какво ще се получи.
— Изпитваш ли ме?
— А защо не?
— Няма ли да престанете? — обади се Джули. — Това не помага на никого.
Двамата едновременно погледнаха в огледалото, което отразяваше блесналите от гняв очи на момичето.
— Току-що се измъкнахме от капан, който са ни поставили въпреки закрилата на ФБР — отвърна с равен глас Роби. — По тази причина е най-добре агент Ванс да избере следващата ни дестинация. Пък там ще видим какво ще излезе.
— Какво ще кажеш за ВОБ? — попита Ванс.
— Какво очакваш да кажа?
— Аз съм на твоя страна, Роби!
— Какво стана с подкреплението, което повика? — попита той и погледна през страничното стъкло.
— Не съм го повикала аз, а други хора от Бюрото.
— Кои други хора?
— Не знам точно. Подадох молба да изпратят агенти от провинцията. По твое настояване.
— Един от тях беше убит — кимна Роби. — Него го изключваме, защото едва ли е очаквал, че животът му ще свърши именно в онази къща. Но някой е открехнал капаците на прозореца в стаята на Джули… — Обърна се и попита: — Кой от агентите те изпрати обратно там?
— Онзи, който дойде пред вратата след изстрела. Познах го по гласа.
— Същият, който не се върна повече — замислено промълви Роби. — Същият, който е убил партньора си, а на нас каза да не мърдаме. — Стрелна с поглед Ванс и добави: — И ти ни посъветва същото…
Ванс рязко натисна спирачката. Беемвето поднесе и спря.
— Хайде, застреляй ме! — кресна тя. — И без това нямаш нужда от мен, след като не ми вярваш! Какво чакаш още? Опри дулото в главата ми и натисни проклетия спусък!
