Моето бъдеще бе в женски ръце, нали? В моите собствени. До мен нямаше да има свестен мъж, а все по-голям брой котки. Щях да стана ексцентричка, да се оттегля в малка ферма в Съсекс с шестдесет котки и да оставя племенниците си да се изядат от яд, като завещая всичко на своите питомци. Съдбата ми бе предначертана.
Все още нямах котка, но бе неизбежно да си взема.
— Ура! — весело извика журналистката. — Какви са предимствата човек да бъде богат?
— Има пари — казах аз.
Шегувах се, разбира се. Но авторите на клюкарските рубрики обожаваха това, а и всяка малка скандална изява ми носеше популярност. И цената на скулптурите ми се покачваше.
Но богата? Не, не бях и не знаех какво е човек да бъде богат. Може би трябваше да й кажа да попита Том Дръмънд. Той със сигурност знаеше.
Том бе навсякъде около мен. Бе сключил нова сделка с Ричард Брансън и във всички бизнес издания го наричаха „млад магнат“, пишеха за него и по клюкарските страници на вестниците и в „Хелоу!“, и къде ли не. Нямаше го единствено в реалния ми живот.
Не се обаждаше. Не пишеше и дори не отговори, когато му изпратих съобщение за новия си адрес.
Веднъж намерих претекст да позвъня в офиса му и когато вдигна, бе съвършено учтив, но купи десет от благотворителните брошури, които продавах, и каза „дочуване“, без дори гласът му да затрепери.
Е, нямаше да се примиря. След прекрасното изживяване, което бяхме имали, нямаше да допусна всичко да бъде забравено. В новата книга, която четях: „Как да спечелите любовта на богат мъж: Тридесетте стъпки към сериозното обвързване“, се казваше, че не бива да му се обаждам и че ако позвъниш на един мъж два пъти през една и съща седмица, би могъл да си въобрази, че изпитваш някакви чувства към него. Но си помислих: „Хей, бъди дръзка. Защо да чакаме мъжете да ни канят на срещи? Поговори с Том, той ще прояви разбиране, ще се съгласи да излезете и всичко ще бъде наред“.
Не бях способна да му дам това, което иска. Как бих могла? На Гейл й бе достатъчно тежко.
Не бях чула от нея по-мили думи от: „кучко, ти съсипа живота ми“. Преди да се преместя в новия си апартамент, бях започнала да намирам злобни бележки в банята. „Дръж крадливите си ръце далеч от това“, или „Не докосвай видеото, ще го унищожиш както сърцето ми“. Агонизирах от чувство за вина. Гейл се заключваше в стаята си, плачеше с часове и не ме пускаше вътре. Минавах покрай банята и виждах, че раменете й се тресат. Бе непоносимо за мен, трябваше да се махна от там.
— Гейл не се храни добре — каза ми татко, когато тя опакова багажа си в малък куфар и си отиде у дома, за да се възстановява. Не се хранела добре. Какво искаше да каже? Че изяжда по една гьбка за вечеря вместо по две? Но получих такъв стрес, че кожата ми започна да изсъхва и да се бели.
Бях преживяла толкова любовни разочарования. Спомням си, че когато Хана ми отмъкна Джъстин, исках да умра. Но поне не бе родната ми сестра.
— Не мислиш ли, че е извратено един мъж да ходи с две сестри? — попита Гейл с пискливия си глас по телефона. — Може би в момента пише за това на „Плейбой“, мръсникът!
Да не говорим какво каза веднъж по повод успеха ми.
— О, знаех си — захленчи Гейл. — Знаех си, че си амбициозна кучка и само очакваш удобен момент да ме направиш за смях.
— Не съм имала такова намерение — кротко отвърнах.
— Ще те опиша в романа си — закани се тя с ужасяващо злорадство. — Няма да ти хареса, когато го издадат.
— О, моля те, кажи ни за какво става дума в твоя роман — настоя Кийша. — Моля те, Гейл.
— Не. Това е…
Когато видя подигравателната й усмивка, сестра ми отново избяга разплакана.
Почувствах се по-долна от червей.
— Как можа да постъпиш толкова жестоко?
— О, стига, Ал. Наранена е единствено гордостта на това момиче. Трябва за се омъжиш за Том, щом искаш да бъдеш с него. Тя ще го преживее.
Но не можех. Дори след като се изнесох.
Представях си Гейл с обляно в сълзи лице на сватбата ни, седнала в някой ъгъл, с плетена розова пола и блуза от естествена вълна.
Забравих за наръчника си по сериозно обвързване и позвъних на Том.
— Държиш се глупаво, мисля, че трябва да излезем заедно — уверено казах аз.
— Да се срещаме зад гърба на сестра ти? — попита той след няколко мъчителни мига, в които ми хрумна, че не ме е познал.
— Докато си намери друг приятел — отвърнах, с по-малка доза увереност.
— Алекс — въздъхна Том. Дори дъхът му ме възбуждаше. Господи, зърната ми станаха твърди като рубина на Кийша. — Чаках твърде дълго и няма да се крия. Ако наистина искаш да бъдеш с мен, престани да търсиш оправдания.
— Оправдания? — ядосано повторих.
— Да, оправдания. Знаеш, че Гейл не ме обичаше истински. Просто отново бягаш от обвързване, както винаги.
Избухнах в смях.
— Аз, да бягам от обвързване? Мъжете са тези, които…
— Помисли какви мъже си избирала досега — спокойно каза Том. — Самата ти, Алекс. Тогава се опитай да ми кажеш, че не се криеш от любовта.
— Значи отказваш да излезеш с мен — изръмжах.
