Разговорите, които момичетата водят на тази тема, издават достатъчно. Първо, всички твърдят, че получават оргазъм още при сваляне на шапка. (Или гащи.) Никоя жена не би признала, че настоящият й партньор не успява да я задоволи. Едва когато той е минало, истината може да излезе наяве. Освен това ставаме откровени по отношение на секса само в присъствието на мъж… Например той казва: „Познавам, когато тя се преструва“, и всички жени в компанията избухват в смях. „Да, бе“. При въпроса: „Какво означава това?“, се чувстват като в капан и са принудени да обяснят, че преструвките са неизменна част от секса. „От уважение към партньора“, както веднъж се бе изразила Кийша. Но добавят, че в настоящата си връзка не е нужно да се преструват. Последната реплика е изречена така уверено, че никой не би се усъмнил в искреността им. В края на краищата, няма никаква полза да признаваш пред приятелките си, че нощите със сегашния ти партньор са по-малко вълнуващи от повторението на последния епизод на „Фрейзър“.
За мъжете е необяснимо защо една жена спи с някого, щом не получава оргазми. Струва им се безсмислено. Същата логика ги кара да смятат, че смисълът от ходенето на ресторант е човек да се нахрани. Очевидната причина да приемеш покана за вечеря е разговорът и повечето момичета са готови да се тъпчат с хотдог и да се наливат с бира, стига кученцето срещу тях да ги гледа с влажни очи над пластмасовата чаша. А смисълът от секса за жената е после да лежи сгушена до любимия, да заспи омаяна от мириса на тестостерон около себе си, да се събуди преди него, твърде развълнувана, за да спи, и да гледа как първите слънчеви лъчи играят по клепачите му. Не е ли така?
Всъщност темата за оргазмите ме кара да се чувствам неловко. За да ги изживявам, трябва да мисля за ужасни неща. Бих предпочела да умра милион пъти, отколкото Шеймъс да разбере какво мислех, когато се укротих в леглото до него.
Както и да е, продължавам нататък…
На сутринта той лежеше до мен, красив като крал на елфите — с тъмните си къдрави коси и гъсти черни мигли. Докато ги съзерцавах, очите му изведнъж се отвориха и втренчиха поглед в мен. На чувствените му устни се появи най-чаровната усмивка на света, пред да извика:
— Господи! Колко е часът? Шест и половина!
Лицето ми помръкна. Шеймъс скочи от леглото и леко ме целуна.
— Извинявай, скъпа, не исках да те стресна. Нали мога пръв да взема душ? Най-добре е да тръгна преди теб. Нали не искаш злите езици в онова гнездо на усойници да заговорят?
— Разбира се — припряно отвърнах. „Действай бързо. Мъжете не обичат жени, които се разтакават“. Вече бях научила това. — Побързай. И аз не искам да закъснея.
Усмихна ми се одобрително и се отправи към банята.
— Добре че взе костюмите ми, Алекс Уайлд. Иначе щях да отида на работа вмирисан на твоя парфюм.
Затръшна вратата на душ кабината.
Седнах на леглото и се запитах какво не ми харесва в тази картина. Разбира се, че и двамата трябваше да се приготвим за работа, не можехме да отидем на разходка в Хайд Парк и да храним патиците. Не беше най-великият филмов момент на всички времена, сцената от „Хубава жена“, в която Едуард се навежда над Вивиан, размахва платинена карта „Америкън Експрес“ пред лицето й и казва: „Събуди се! Време е за пазаруване!“ Не, Шеймъс бе велик търговец, а пазарът не чакаше никого.
Връхлетя ме ужасяваща мисъл, като мокър парцал хвърлен в лицето ми.
Розовата ми рокля от „Уисълз“ лежеше смачкана на пода. За разлика от Шеймъс, аз нямах дрехи, току-що взети от химическо чистене, за да реша проблема с облеклото.
— Шеймъс! — извиках през ключалката на банята.
— Под душа съм, скъпа — отвърна той с раздразнение.
— Трябва да отскоча до вкъщи. Нямам дрехи — изкрещях.
Водата престана да шурти и Шеймъс подаде мократа си глава. От тъмните му къдрици се стичаха струйки и бе невероятно сладък, като бебе видра с лъскава козина.
— Тичай — шеговито каза той. — Иначе доста ще закъснееш.
Наведе се и ме изпрати с влажна целувка по бузата.
Нахлузих розовата рокля и хукнах към вратата. За щастие, отвън имаше такси, довършващо нощната смяна. Как да чакам на метростанцията с тоалета, който очевидно бях носила снощи? Бях в паника и не можех да мисля за нищо друго, освен час по-скоро да се добера до квартирата си. Качих се на задната седалка и нервно опрях ръце на облегалката на шофьора, сякаш така щях да го накарам да кара по-бързо. Не се осмелих да кажа нищо, защото човекът явно не бе в настроение и щеше нарочно да започне да се бави само за да ме дразни. „Какво да облека? Синия костюм?“ Беше твърде секси. „Нещо много старомодно“, реших. Надникнах в огледалото за задно виждане. Зачервени очи, заплетени коси, тъмни торбички, големи колкото пазарски чанти. Мамка му. Нямах време дори за душ, камо ли да взема скапаната си кола от Ковънт Гардън.
Пъхнах няколко банкноти в ръката на щастливеца, изтичах нагоре по стълбите, прескачайки по три стъпала, и бях пресрещната от Гейл, облечена с прилепнала памучна рокля, секси като момиче от реклама в „Тимотей“.
— Изглеждаш ужасно — бе любезният й поздрав.
