Застинах. Мъжете винаги разкарваха тези нещастници, докато приятелките им тайно се надяваха да получат цвете.
— Заповядай — каза Шеймъс, извади две двадесетачки от портфейла си и взе целия букет. След това се наведе и ми го поднесе с поклон.
Приех ги с въздишка на удивление.
С галантен жест ме покани да се кача в колата.
— Милейди, каретата ви очаква.
Профучахме по улиците. Шеймъс караше толкова бързо, че би могъл да стане поредният таксиметров шофьор-маниак в Ню Йорк. Сякаш колите край нас се сливаха. Само за секунда успях да срещна завистливите погледи на няколко млади двойки с фордове ескорт.
Паркирахме пред една от белите луксозни сгради в Кенсингтън, със стъпала отпред и колони в двата края на терасите.
— Това е лондонският ми апартамент — каза Шеймъс, когато пъхна ключа в ключалката. — Просто малък pied-a-terre7.
Поведе ме към първия етаж и още една масивна махагонова врата. Апартаментът не бе много голям, но изглеждаше изключително скъп, с модерни светли мебели и дивани с бели кожени тапицерии. Имаше снимки в рамки на голи жени и голяма червена цапаница над камината. Според мен приличаше на повърната кучешка вечеря, но той не ме попита за мнението ми.
— Виждаш ли тези снимки? На Хърб Риц… много известен фотограф. Това са негови оригинали.
— Значи си ги окачил, за да гледаш подписа на фотографа — шеговито отбелязах аз.
Стрелна ме с леден поглед.
— А картината… на Гардолфо ми струва двадесет хиляди. Не си застанала на хубаво място. Ела тук, светлината пада по-добре.
Накара ме да се преместя в най-осветената част на стаята и успях да различа слънцето над безразборните червени петна.
— Хм… хубаво. Доста драматично.
Постарах се думите ми да прозвучат убедително, въпреки че никога не съм била способна да разбера и оценя смисъла на модерното изкуство. Но и неговият свят не ме разбираше и оценяваше, така че нямаше нищо нечестно.
— Ела, малка хитрушо.
Шеймъс ме притегли към себе си и ме целуна. Зная, че тук би трябвало да опиша как безброй фойерверки озаряват небето и светът престава да се върти, но истината е, че започнах да се безпокоя заради бикините си. Бяха чисти, но малко захабени. Шеймъс щеше да ги види. Дали сутринта бях обръснала краката си добре, или бяха останали наболи косъмчета като брадата на Джон Уейн?
— Бих казал, че мисля за същото, за което и ти — прошепна Шеймъс.
Съмнявах се. Освен ако и той отчаяно копнееше за малко гел „Кей Уай“. Искам да кажа, бях възбудена… би трябвало да бъда, нали?… но не бях особено готова. Във физическия смисъл. Истината бе, че толкова отдавна не бях правила любов, че вероятно бях хванала паяжини.
— Хайде, скъпа — изкусително прошепна той. — Да не губим повече време в приказки.
Поведе ме към спалнята.
Когато се събудих, не знаех къде се намирам. Бяха ми нужни пет секунди, докато малкият компютър в главата ми обработи информацията от непознатата обстановка — подредена стая, климатик, нови чаршафи, мъж в леглото.
Да. Мъж в леглото. Аз и Шеймъс.
Усетих лека тръпка, когато си спомних всичко. Бяхме се любили. Беше бързо и грубо, но както сам бе казал, той бе самотен мъж, обвързан в един брак без любов. Нищо чудно, че бе толкова нетърпелив. Издавах стонове и въздишки и изглеждаше доволен като наперен петел или някой от гълъбите, които важно крачат през пролетта, издули гърди.
— Беше страхотно — каза той и шумно издиша през носа. — Върхът си, Алекс.
Притегли ме към себе си и ме притисна така силно, сякаш никога нямаше да ме пусне.
— Ммм, беше супер — прошепнах. Не бях свършила, разбира се, но това е нормално за жената, нали? Убедена съм, че читателките на „Мари Клер“ и „Козмо“ са нимфоманки с различна телесна химия от моята. Когато отчаяно се стремиш да доставиш удоволствие на мъжа, молиш се да не забележи целулита по бедрата и корема ти и се опитваш да мъркаш съблазнително, шансът да свършиш е нищожен. Нула. Истината е следната: царят е гол! Убедена съм, че всички приказки за оргазъм при секс са съвременен мит, като онзи за бурния нощен живот на Лондон, измислен, за да те накара да се чувстваш неадекватна, защото не си част от него.
Но никога не бих признала това пред приятелките си, в случай че все пак има вероятност да греша.
Не съм фригидна. Доста пъти съм изживявала оргазъм. Но когато в стаята няма никой друг.
