— Божичко! Измокри ме цялата! Станах на нищо!
Устата му се изкриви в нещо като усмивка.
— Не мога да се прибера така у дома — каза тя. — Смърдя на бъчва.
— Аз също — рече Джоуел.
— Хайде да се измием тогава — прошепна тя.
Той кимна, все още вторачен в гърдите й. Очите му останаха приковани в тях и когато Линда се изправи. Когато тя започна да разкопчава шортите си, погледът му се премести надолу и устата му зейна.
— Цял следобед ли ще лапаш мухите? — попита Линда. — Идваш ли?
Тя изрита шортите си и се изправи гола пред него с леко разкрачени нозе, с ръце на хълбоците и наклонена на една страна глава.
— Е?
Той премигна. Облиза устни. Явно му беше трудно да поеме дъх.
— Имаш ли нужда от помощ?
Той поклати глава.
— Хайде… хайде, ти върви. Аз ще дойда. След минутка.
— Добре, срамежливецо.
Тя се обърна и се спусна по тревата. На брега, където тревата свършваше, беше каменисто. Тя внимателно пристъпи по камъните и нагази във водата. Не беше много студена, просто приятно прохладна. Когато стигна до бедрата й, Линда се обърна.
Джоуел се спускаше по брега прегърбен, сякаш му беше студено, прикривайки с ръце раираните си боксьорски шорти. Заклатушка се несигурно върху камъните.
— Хей! — извика Линда. — Нали не искаш да намокриш шортите си? После какво ще кажеш на майка си?
Той изръмжа. Обърна се и ги свали. Затисна ги с камък на земята и тръгна заднишком във водата. Когато тя достигна коленете му, той клекна. Обърна се и запляска с ръце към по-дълбокото. На няколко метра от Линда се спря. Клечеше във водата, скрит до раменете, и я гледаше. Беше уплашен, но изпълнен с желание.
— Ела тук — каза Линда. — Измий бирата от мен.
— Божичко!
— Хайде де!
Той се заклати като паток към нея.
— Не се крий от мен. Изправи се.
Той стана, скръстил шепи върху члена си.
— Пръскай ме — прошепна Линда. — Изтъркай ме. Измий всичката бира.
Ръцете му потънаха във водата. Той започна да я пръска и явно изостави опитите да се прикрива. Членът му стърчеше — твърд и възбуден. Започна да търка с длани тялото на Линда. Отначало го правеше делово, сякаш наистина искаше да я измие. Ала пръстите му започнаха да се задържат върху гърдите й, да ги обгръщат, да докосват и лекичко да стискат настръхналите й зърна.
— Сега е твой ред — каза Линда.
Отблъсна ръцете му и започна да облива с вода гърдите му. Галеше го, като дланите й се спускаха все по-надолу, докато най-сетне пръстите й се убиха около члена му. Той простена.
Тя го пусна.
— Готово — каза тя. — Сега си чист.
Засмя се и се хвърли във водата. Опита се да му избяга, като се отблъскваше с крака от дъното и се ловеше за скалите. Джоуел сграбчи крака й. Тя изрита ръката му и се гмурна под водата. Джоуел изплува на повърхността.
— Мисля, че не сме измили всичката бира — каза той.
— А-ха — усмихна се тя и се приближи до него. Водата стигаше до шията й.
Усети ръцете му върху гърдите си. Притисна се още по-плътно до него. Възбуденият му член докосна корема й. Тя потръпна, прегърна го и го целуна. Вдигна нозе и ги обви около кръста му.
— Искаш ли ме? — прошепна тя в устните му.
Той само изръмжа в отговор.
Тя посегна надолу и го хвана за члена. Беше голям и топъл. Тя се притисна в него и той я прониза, плъзгайки се дълбоко навътре. Линда прегърна още по-силно Джоуел с ръце и крака и усети как прониква все повече.
Той дишаше тежко в лицето й, правейки резки движения, когато Линда стовари камъка върху главата му. Той премигна учудено.
— Това беше последното ти желание — каза Линда и го, удари отново.
Той се опита да я отблъсне, но тя го стискаше здраво с крака и една ръка, продължавайки да го блъска с камъка по главата.
Сграбчи я за косата. Перуката й падна. Джоуел изхленчи и тя го удари отново. Той обърна очи. Олюля се. Линда се отдръпна от него и усети странно чувство на празнота, когато членът му се изхлузи от нея. Джоуел потъна под водата. Тя хвърли камъка и посегна към носещата се по повърхността перука. Намести я на главата си и се върна при Джоуел.
Тялото му се люшкаше малко под повърхността на водата с лице към дъното. Ръцете и краката му някак мързеливо се поклащаха, течението вееше косите му.
Тя го сграбчи за косата и го завлече на дъното. Обърна го по гръб и затисна главата му между краката си.
Реката се пенеше около тялото й. Течението го теглеше и се мъчеше да го повлече.
Най-сетне Линда отвори краката си.
Тялото отплува с краката напред и изчезна в мътната вода.
— Ще трябва да се откажем от мачетето — каза Роджър.
— Какво?
— Знам, че това ще ни забави и че всичко е готово. Ще стигнем до сцената на убийството и ще продължим в понеделник.
— Какво му е на мачетето? — попита Дани.
— Нищо. Много е хубаво — стисна рамото й той, за да я утеши. — Обаче гледах „Тринадесети, петък — Част II“ по телевизията и там на един от героите забиват мачете в лицето.
— Знам. Казах ти го още преди един месец.
— Да не го правим на въпрос. Вместо с мачете нашето момче ще бъде посечено с брадва. — Той се обърна и изкрещя: — Брус, брадвата!
Реквизиторът, който беше в другия край на студиото до машината за кафе, кимна и се завтече да я донесе.
