Обърна се и видя Алиша зад вратата, стиснала с две ръце протезата си.
— Чакай, спри! — напрегнато прошепна той. — Аз съм Шон!
— Шон?! — смаяно промълви жената.
Той направи крачка напред и я прегърна, усетил, че тя с усилие се крепи на един крак.
— Какво правиш тук? Не се ли евакуира?
— Мислех, че сте си тръгнали, и реших да проверя дали Виджи няма да се появи. После чух как някой се промъква в къщата.
— Трябва да изчезваме, Алиша. Веднага!
— Защо? Какво се е случило?
— Нямам време за обяснения. Става въпрос за нелегален трафик на наркотици, а вероятно и за убийства. Агентите на ЦРУ претърсват района, но аз имам план.
Алиша ловко си постави протезата.
— Къде е Мишел?
— Много ми се иска да ти отговоря, но не знам. Тръгна след наркотиците. Надявам се… Надявам се, че е добре. Имаш ли мобилен телефон? Трябва да се свържа с полицията.
— Оставих го в колата.
— А обикновен?
— Не, ползвам само мобилен.
— Жалко — въздъхна той и се огледа. — А сега ме слушай внимателно. Излез и тръгни към колата си. Предполагам, че е паркирана отпред, нали?
— Да.
Той разгърна дрехите, които беше взел от пералнята. Оказа се, че е униформа на охранителната фирма. Шон започна да се преоблича.
— Господи, ти си ранен! — ахна Алиша, забелязала дълбоката рана на бедрото му.
— Забрави! — кратко отвърна той. — Ако не се измъкнем оттук, това ще ми се стори само драскотина. Ако някой те спре, ще кажеш, че си уплашена и искаш да се махнеш от това проклето място. Аз ще бъда наблизо.
— С тази униформа можеш да минеш за човек от охраната, който ме придружава — подхвърли Алиша.
— Ако ме видят отблизо, пазачите ще ме познаят — поклати глава той. — Но отдалеч ще видят само униформата. Изкарай колата извън портала и ме чакай там.
— Ами ако не ме пуснат, Шон? — тревожно го погледна тя. — Ако си помислят, че знам нещо?
— Прави се на обзета от ужас, Алиша. Нищо повече.
— Няма да ми е много трудно, защото наистина съм ужасена — плахо се усмихна тя. Замълча за момент, очите й се напълниха със сълзи. — Това са хората, които отвлякоха Виджи, нали?
Той се поколеба, после кимна.
— Да, те са.
Огледа стаята, взе едно тежко преспапие от нощната масичка и го тикна в ръцете й.
— Ще трябва да се задоволиш с това оръжие, защото друго няма.
Отвън отново долетя тропот на бягащи крака.
— Карай по главната алея, мини покрай Барака номер три и басейна и се насочи към портала — инструктира я за последен път Шон, после я сграбчи за раменете и силно я разтърси. — Ще се справиш, Алиша! Сигурен съм, че можеш!
Тя въздъхна, кимна и го последва надолу по стълбите.
Първата част от плана протече безупречно. Двама от Униформените охранители минаха покрай Алиша, но не й обърнаха внимание. После започнаха неприятностите. Иззад завоя изскочиха неколцина мъже с бронежилетки. Първият от тях предупредително вдигна ръка.
— Мамка му! — полугласно изруга Шон, заел позиция сред храстите. Очите му механично потърсиха нещо, което би им помогнало да се измъкнат. И го откриха. Пръстите му нервно разтвориха раницата и измъкнаха една от гранатите, които беше взел от един от охранителите на Кемп Пиъри. Издърпа щифта и я запрати през оградата на Барака № 2. Тя звучно издрънча в стената на водния резервоар. Без да губи време, той хукна към близкото дърво и се покатери на долните клони.
Пет секунди по-късно гранатата експлодира, пробивайки дупка в дъното на огромния резервоар. Стотици хиляди литри вода плиснаха навън и се разляха по алеите като придошла река. Разнесоха се уплашени викове и Шон разтвори клонките пред себе си. Тъкмо навреме, за да види как водната стена помита Алиша и въоръжените мъже, които я бяха заобиколили.
Алиша беше отнесена отвъд басейна, тялото й спря в пластмасовите столове, пръснати около него. Тримата мъже от охраната нямаха този късмет. Телата им се блъснаха в каменната стена на огромното огнище и останаха там, напълно неподвижни.
Резервоарът се изпразни. Шон скочи от дървото и бързо се насочи към Алиша, газейки до колене в бързо оттичащата се вода.
— Извинявай за цунамито, но нямаше какво друго да направя — извика той, после изведнъж се закова на място.
Нещо не беше наред. Стиснала с две ръце протезата си, Алиша се гърчеше от болка.
— Хей, какво има? — хукна към нея той.
— Нещо се заби в бедрото ми в момента, в който ме удари вълната — отвърна на пресекулки тя. — Не мога да помръдна!
— По дяволите! — изруга Шон и се наведе над крака й. В следващия момент полетя в басейна с главата надолу с чувството, че в черепа му се отваря огромна дупка. За щастие беше паднал в плитката част, краката му бързо опряха в дъното и го оттласнаха нагоре. В мига, в който главата му изскочи на повърхността, около шията му се стегна примка. Инстинктивно посегна да я разхлаби, но пръстите му не успяха да влязат под нея. Направи рязко движение и се обърна.
Свободният край на примката беше в ръцете на Алиша, която я дърпаше с всичка сила.
