В свят на тайни и конспирации човешкият гений е сила. Понякога смъртоносна…Популярните герои от "Част от секундата" и "Игра на часове" Шон Кинг и Мишел Максуел, бивши агенти от Сикрет Сървис и настоящи частни детективи, се завръщат в новия трилър на безспорния крал на съспенса Дейвид Балдачи.Разкъсвана от емоционални травми и тласкана от самоубийствени импулси, Мишел трябва да постъпи в клиника, за да се освободи от демоните на миналото. За да осигури средства за лечението на партньорката си, Шон поема разследването на мистериозно убийство в Бабидж Таун, таен научен център, в който са събрани най-блестящите умове на страната. Те работят върху разчитането на свръхсложни шифри, както и върху създаването на суперкомпютър с невъобразима мощност, който би разклатил из основи познатия ни свят и би променил изцяло бъдещето.Изведнъж Шон Кинг се оказва заобиколен от гениални учени и криптоаналитици, агенти на ЦРУ и ФБР и истински шпиони. Следват още убийства, заплашен е животът на притежаващо необикновени математически способности момиченце и Шон осъзнава, че е изправен пред зловеща конспирация, достигаща до най-високите нива на властта. Изненадващо Мишел се появява в центъра и двамата партньори се впускат в надпревара с времето и тайнствения си враг, за да спасят едно невинно дете и… честта на нацията.
На скъпата ми приятелка Морийн Игън,
с пожелание за дълги и безоблачни дни
Четири са познатите начини да се озовете пред Създателя: да умрете от естествена смърт, включително от болест, при катастрофа, от чужда ръка или от собствената си ръка. Няма значение дали живеете в Лос Анджелис, Денвър или Ричмънд, макар че шансовете да умрете по някой от посочените начини са различни за различните градове. Но ако човек живее във Вашингтон, окръг Колумбия, съществува и още един начин да ритне камбаната — политическият. До него може да се стигне по различни пътища: докато се разхлаждате в някой от градските фонтани с жена, която не е съпругата ви; докато тъпчете пачки по джобовете си, но клиентът за ваше нещастие се оказва агент на ФБР, или правите нескопосан опит да прикриете някой нагъл грабеж, наричайки президентската резиденция на Пенсилвания Авеню 1600 свой дом.
Крачейки по улиците на Вашингтон, Мишел Максуел не беше пряко заплашена от петия начин да премине в отвъдното, защото не беше политик. В този момент въпросната дама изобщо не мислеше за смъртта. Тя тайно се надяваше да се събуди на следващия ден, лишена от паметта си. От доста време насам се опитваше да го постигне, но напразно. Утрото неизменно настъпваше с безпощадно ясни спомени за миналото. Копнееше тази нощ да бъде различна. Много неща искаше да забрави, много неща
Обърна се с лице към неоновите реклами, които сякаш трептяха от енергията на квартала, прекоси улицата и бутна надупчената като от куршуми врата на бара. В лицето я блъсна най-напред пушекът, част от който действително идваше от запалени цигари. Останалата част обаче излиташе от веществата, които осигуряваха работата на агентите от Агенцията за борба с наркотиците.
Гръмката музика правеше словесните контакти абсолютно невъзможни, а присъстващите в заведението със сигурност щяха да се превърнат в пациенти на постоянно нарастващата армия от ушни специалисти в града. Звънтяха чаши и бутилки, на дансинга кършеха тела три млади дами, които непрекъснато подканяха кавалерите си да се присъединят към тях. Няколко сервитьорки намръщено жонглираха с табли сред побеснялата тълпа, недвусмислено показвайки, че ще реагират на всеки, който протегне ръка към задника им.
Изправена до вратата, Мишел веднага привлече вниманието на присъстващите, тъй като беше единствената представителка на англосаксонската раса в бара. Тя отвърна с намръщен поглед, който ги накара да възобновят разговорите или просто да забият очи в чашите си. Поне засега. Ситуацията лесно можеше да се промени, защото Мишел Максуел беше висока, стройна и изключително привлекателна жена. Посетителите в бара просто не си даваха сметка, че тази жена може да бъде опасна като терорист, опасан с пръчки динамит. Нямаха представа, че в момента единственото й желание беше да забие крак в зъбите на някой от тях.
Мишел се промъкна до една свободна масичка в ъгъла и поръча първото си питие за вечерта. Гневът й пролича след час и още няколко питиета. Зениците й се разшириха, а бялото на очите й започна да порозовява. Тя вдигна пръст към минаващата покрай масата сервитьорка, която я беше обслужила предишния път. Единственото й желание беше да открие обект за яростта, изпълваща всяка клетка от тялото й.
Облиза солта от ръба на чашата си, изправи се и отметна назад дългата си гарвановочерна коса. Очите й бавно огледаха заведението, търсейки късметлията. Вършеха го сектор по сектор — по начина, по който я бяха обучавали в Сикрет Сървис в продължение на безброй часове, струващи стотици хиляди долари. Крайният резултат от това обучение беше един особен инстинкт за наблюдение, който се превърна в единствения начин да гледа на света и неговите обитатели.
Не й трябваше много време, за да открие обекта на натрапчивите си кошмари: дългуч с гола глава, който стърчеше цяла педя над останалите посетители. Главата му беше идеално гладка, с цвят на натурален шоколад, а ушите му почти не се виждаха от множеството златни халки. Раменете му бяха огромни, а облеклото му се състоеше от панталони в цвят каки, тежки военни обувки и военна зелена риза, под която изпъкваха яките мускули на ръцете му. Мъжът стоеше спокойно с бира в ръка, главата му леко се поклащаше в такт с музиката, а устните му безмълвно повтаряха натрапчивия припев, който би трябвало да знае наизуст, защото в този ад беше изключено да чува някакъв текст. Да, това със сигурност беше нейният човек.
Мишел напусна ъгловата масичка, блъсна някакъв мъж, който се изпречи насреща й, бавно се насочи към грамадата от мускули до бара и го потупа по рамото. Изпита чувството, че се докосва до гранитна скала. Да, този определено ще свърши работа, доволно си помисли тя. Тази вечер Мишел Максуел беше готова за убийство. Беше намерила жертвата си — мъжа, който стоеше пред нея.
