— Значи си решил да не ми кажеш нищо? — остро го погледна тя. — Знаех си, че си гадняр, да те вземат дяволите!
— Ето това е моята Мишел! — широко се усмихна Хорейшо. — Жената, която обичам и от която се страхувам!
Потеглиха обратно към къщи. Мълчаха известно време, след което Мишел рязко се извърна към Шон.
— И ти ли няма да ми кажеш?
— Не мога, защото Хорейшо не сподели нищо с мен.
— Стига де! Нима очакваш да ти повярвам?
— Това е истината.
— И нищичко няма да ми кажеш, така ли?
— Напротив. Никога повече няма да те поднасям за глупостите, които понякога вършиш.
— И това е всичко? Изливам си душата, за да чуя само толкова?
— Нищо повече не мога да направя.
— Не ти вярвам!
— Всъщност мога да ти кажа още няколко думи — промълви той и я прегърна през раменете. — Но първо искам да ти дам нещо.
Извади от джоба си изумруда на лорд Дънмор, вграден в изящна огърлица, която бе поръчал преди време.
Забеляза как очите на Мишел се разширяват от учудване и смутено промърмори:
— Хм… В крайна сметка реших, че е глупаво да не си взема малък спомен от онова съкровище…
Протегна ръце и внимателно окачи огърлицата на шията й.
— Прекрасна е, Шон — прошепна тя. — Но какво искаше да ми кажеш?
— То е по-скоро молба — нервно отвърна той.
— Каква молба? — попита тя и заби поглед в лицето му.
Шон помълча, после взе ръката й между дланите си и каза:
— Никога не ме оставяй, Мишел!
Драги читатели,
Бабидж Таун е художествена измислица, заимствана от Блечли Парк в околностите на Лондон, където съюзниците успели да разбият германските военни шифри. За да постигна по-голяма достоверност на разказа, прибавих конкретни географски подробности за една област във Вирджиния, където действително съществуват изоставени имения и рушащи се сгради. Но цялата история около Бабидж Таун е плод на въображението ми в буквалния смисъл на думата. Онези от вас, които познават историята на този щат, без съмнение ще открият прилики с някои имения в областта Тайдуотър, разположени по бреговете на истинската река Джеймс (а не на измислената от мен Йорк). Част от тях са свързани с нашата история — най-вече Уестоувър, Картърс Гроув и Шърли Плантейшън. За щастие те не са в развалини.
След като отбелязах всичко това, вече спокойно мога да призная, че за „сглобяването“ на романа съм прибягнал до известно изопачаване на историческите факти, но това е един от инструментите, използвани от всеки писател. Ето защо моля ви, не ми пишете за открити от вас исторически грешки, защото аз не само съзнателно съм ги допуснал, но и изпитвам удоволствие, че съм го направил.
А сега по въпроса за квантовите компютри. Материалите, свързани с тях, са напълно автентични — или поне толкова автентични, колкото лаик като мен може да обхване сложните концепции и да ги предаде на читателя в максимално разказвателна и занимателна форма. По света действително съществуват научни институти, корпорации и цели държави, които са се впуснали в бясна надпревара за тяхното създаване. И когато някой го направи, животът реално ще претърпи коренна промяна. В каква посока и до каква степен мога само да гадая. Това ще зависи единствено от онзи, който ги създаде пръв. Голяма помощ в тази насока ми оказа книгата „Пряк път през времето“ на Джордж Джонсън.
В нея се разказва за тайни кодове и шифри, описва се животът на някои от най-добрите криптоаналитици. Именно те ме вдъхновиха за имената на някои от героите в този роман. Ще ги изброя поред:
1. Чамп Полиън е прототип на гениалния френски лингвист Жан-Франсоа Шамполион, който успява да разгадае скрития смисъл на картушите за Птоломей и Клеопатра. Благодарение на неговите открития учените разчитат в оригинал историята на египетските фараони.
2. Майкъл Вентрис е името на човека, който пръв установява, че „глинените плочки“, открити на остров Крит, са изписани на старогръцки с т.нар. линейно писмо.
3. Фамилното име на Алиша Чадуик идва от Джон Чадуик — изключителен познавач на старогръцкия език. Той помага на Вентрис при дешифрирането на надписите върху „глинените плочки“. По любопитно стечение на обстоятелствата тяхното откритие става обществено достояние в годината, в която е покорен Еверест. И съответно получава названието „Еверест на гръцката археология“.
4. Фамилното име на Иън Уитфийлд е заимствано от Уитфийлд Дифи — откривателя на революционния асиметричен код, който измества напълно използвания дотогава симетричен код. В случая симетрията не означава нищо друго освен начин за декодиране, който е огледално копие на начина за кодиране.
5. Малкото име на Мъркъл Хейс идва от Ралф Мъркъл, който работи в екип с Дифи и професор Мартин Хелман от Станфордския университет върху революционната технология за приложната публична криптография, която окончателно решава проблемите, свързани с достъпа и разпространението на кодовете.
