Обикновен гений полностью

Докато вървеше по обратния път към централната сграда, в главата му се въртеше само един въпрос: В какво се забърквам, по дяволите?

След като заряза Хорейшо, Мишел реши да пропусне и обяда. Затвори се в гимнастическата зала и проведе една тренировка с жестоко натоварване, след която не остана сухо място по тялото й. Чувствам се по-добре, увери себе си тя. Очевидно ендорфините вършеха онова, което не се удаваше на Хорейшо Барнс. Тя постепенно се убеждаваше, че инцидентът в бара се дължеше на погрешна моментна преценка в резултат на погълнатото количество алкохол. Скоро щеше да напусне клиниката и да се присъедини към Шон в решаването на чуждите проблеми. А Хорейшо да върви да човърка нещастието на други хора.

Прибра се в стаята си, за да вземе душ. Старателно среса мократа си коса, загърна се е хавлия и излезе от банята. Седна на леглото и започна да маже краката си с лосион. Изведнъж се завъртя и хавлията падна на пода.

Зад бюрото в ъгъла на стаята стоеше Бари и с усмивка я наблюдаваше.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — извика тя.

— Дойдох да взема Черил, защото закъснява за терапията — отвърна той, заковал похотлив поглед в нея. Тя рязко дръпна чаршафа, загърна се с него и се изправи.

— Нали виждаш, че я няма? Изчезвай!

— Извинявай, че те уплаших — подхвърли все така усмихнат Бари.

— Ще се оплача от теб, мръсник такъв! — гневно извика тя. — Знам какво си намислил!

— Изпратиха ме да потърся пациентка. Какво съм виновен, че се разхождаш гола? В правилника пише, че през деня болничните стаи са публично пространство, в което персоналът има право да влиза по всяко време. Пак там пише, че ако не желаят да бъдат притеснявани от служителите, пациентите трябва да се обличат в банята.

— Личи си, че отлично познаваш тази част от правилника, мистър Перверзник!

Бари започна да отстъпва към вратата, но очите му останаха залепени върху дългите й голи бедра.

— Ако направиш оплакване срещу мен, ще се наложи да се защитавам — промърмори той.

— Какво означава това?

— Означава, че много пациентки правят опити да прелъстят мъжката част от персонала на клиниката, за да получат специално отношение, малки услуги, дрога, цигари, бонбони, а дори и вибратори. В нашия случай ще кажа, че открито си ми предложила тялото си. Имаш ли нужда от вибратор, скъпа? Вече доста време си тук. Съжалявам, но не мога да ти предложа по-специално отношение, защото съм образцов служител.

— Не съм видяла кога си се промъкнал в стаята, мръснико! — изсъска извън себе си Мишел и сви ръцете си в юмруци.

— Ти ще кажеш, че съм се промъкнал, но аз ще отрека. Познай на кого ще повярват. Желая ти приятен ден — хладно приключи Бари, хвърли й един последен поглед и се измъкна навън.

Мишел вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, после грабна дрехите си и влезе в банята. По обясними причини вратата не се заключваше и тя я подпря с гръб. Искаше да бъде защитена в случай, че онзи тип реши да направи нещо повече от това да й зяпа циците. Тя излезе от банята и довърши обличането си на леглото. Появата на някаква санитарка й попречи да реши дали да подаде оплакване срещу Бари.

— Пригответе се, отиваме на сеанс — съобщи жената.

— Какъв сеанс?

— Хорейшо Барнс ви е включил в груповата терапия, която ще започне след малко.

— Не е споменавал за никаква групова терапия.

— Не знам, пише го в картона ви. Затова дойдох да ви придружа.

Жената замълча и я погледна очаквателно.

Да го вземат дяволите тоя Хорейшо!

— Колко души са в групата? — колебливо попита Мишел.

— Десет. Убедена съм, че ще имате голяма полза от сеанса. Ще продължи само половин час.

— Добре, да вървим — неохотно се съгласи Мишел. — След като няма друг начин да ми се махнеш от главата!

— Това отношение не ви подхожда, госпожо! — укорително рече жената.

— За съжаление нямам друго, поне в този момент! — сопна се Мишел.

Груповата терапия се провеждаше от доктор, когото виждаше за пръв път. Пациентите бяха наредени в кръг около него. За огромно облекчение на Мишел сред тях беше и Санди. Тя й махна с ръка да седне до нея. Малко преди началото на сеанса в помещението се появи Бари, който безшумно се изправи до вратата.

Мишел усети погледа му върху себе си и кожата й настръхна. Мръсникът я беше видял гола. Дори Шон не я беше виждал така!

Докторът започна да раздава материалите, а Санди внимателно се взря в нея.

— Добре ли си?

— Не съм, но после ще говорим — прошепна в отговор Мишел. — Какво трябва да правя по време на сеанса?

— Гледай мен и всичко ще е наред. Докторът си го бива. Има най-добри намерения, но за съжаление няма никаква представа за действителността.

След края на сеанса Мишел хвана дръжките на количката и я насочи към изхода.

— Желая ви приятен ден, дами — церемониално им се поклони Бари, отваряйки вратата пред тях.

— Върви на майната си! — отсече Мишел достатъчно високо, за да бъде чута от всички.

— О, скъпа! — сбърчи лице Санди. — Току-що обядвах, а подобни изрази предизвикват гадене в стомаха ми!

Усмивката на Бари застина.