Обикновен гений полностью

Младежът надраска нещо на книжна салфетка и я подаде на дамата. Тя сведе очи към написаното — явно телефонен номер или кратко описание на дивния секс, който й се предлагаше, — после поклати глава и му махна да се разкара. Шон търпеливо го изчака да се отдалечи и зае освободеното място. Жената любезно се усмихна, вероятно защото мъжът до нея беше достатъчно възрастен, за да консумира алкохол, или просто беше уморена от натрапчивите ухажвания на младежа.

— Не съм ви виждала наоколо — подхвърли тя.

— За пръв път идвам — отвърна той и улови погледа на бармана. — Същото като на дамата.

— Обичате мохито? — вдигна чашата си тя.

— Вече да — кимна Шон, съзирайки брачната халка на пръста й.

Тя очевидно забеляза погледа му.

— Мисля, че не е забранено на омъжени жени да излизат сами — сухо отбеляза тя.

— Разбира се, не е. Съжалявам. Казвам се Шон Картър.

— Валъри Месълайн.

Явно е предпочела да запази моминското си име в случай, че е омъжена за стария Иън.

Ръкуваха се. Жената имаше здраво ръкостискане, което му напомни за Мишел.

— Какво ви води в нашето селце? — попита тя.

— Бизнес. Тук ли живеете?

— Не, но съпругът ми има офис наблизо. — Очите й се сведоха към чашата. — Тази вечер щяхме да излизаме, но не се получи.

Ето го обяснението на кратката сцена пред блока.

— Надявам се, че въпросът ми няма да прозвучи недискретно, но нима е възможно съпругът ви да не забелязва с какво го е дарила съдбата?

— Въпросът ви не е недискретен — засмя се тя. — Но отговорът ми може би ще бъде.

Питието на Шон пристигна. Двамата отпиха почти едновременно и замълчаха, оглеждайки заведението. Той се опитваше да открие проява на любопитство към тяхната маса.

— С какъв бизнес се занимавате, Шон?

— Решавам проблеми.

— Страхотно! — засмя се тя. — Мога ли да ви наема?

— Тарифата ми е много висока.

— Ако беше обратното, нямаше да седите на тази маса.

— А вие с какво се занимавате?

— Вече с нищо.

— Деца?

— Нямам за съжаление.

— Аз също нямам.

Тя сведе очи към ръцете му.

— Не сте женен?

— Вече не. От десет години съм разведен и оттогава не съм правил други опити.

— Какво накара милата ви женичка да се разведе с вас?

— Хъркането. Хъркам прекалено силно.

— Но то се лекува, почти стопроцентово.

— Наистина ли? Как?

— Като намерите някоя, която да ви скъса от чукане.

— Трябва ли да се изчервя? — усмихна се той.

— Само си казвам мнението. Не е задължително да го приемате сериозно. Но вие сте привлекателен мъж и аз едва ли съм първата, която ви го казва. Така е, нали? — Поведението й беше дръзко и агресивно. Тя не кокетничеше. Определено тук се криеше нещо друго.

Той сведе очи към часовника си. Мишел скоро щеше да пристигне. А и не искаше да оказва натиск върху Валъри още при първата им среща.

— Извинете, че ви досаждам — леко се нацупи Валъри.

— Съжалявам, но имам среща — отмести погледа си той.

— В такъв случай вървете, а аз ще остана да си допия питието на спокойствие.

— Не съм сваляч като младежа преди малко, Валъри — меко рече той.

— Забележителни думи за сбогом — иронично се усмихна тя.

Той извади лист хартия, надраска нещо върху него и го побутна към нея.

— Наистина трябва да тръгвам, но ето телефонния ми номер.

— А за какво ми е той?

— Да го наречем размяна на информация между нови приятели — отвърна Шон, после я погледна в очите. — Но вие не сте длъжна да ми давате своя.

— Много добре, защото нямам такива намерения.

Той довърши коктейла си и стана.

— Беше ми приятно да се запознаем, Валъри.

Тя не отговори, но Шон ясно усети погледа й в гърба си, докато се отдалечаваше от масата. Минута по-късно беше в служебната кола и разказваше на Хейс за случилото се в бара.

— Абе ти да не си самоубиец? — избухна ченгето. — Забрави ли как те гледаше Уитфийлд, след като му зададе един прост въпрос за Кемп Пиъри? Можеш ли да си представиш реакцията му, ако научи, че се увърташ около жена му?!

— Изпих едно питие с дамата, нищо повече. А и тя не демонстрира особено благоразположение към мен. Отначало се държеше приятелски, но после нещо у нея изведнъж се промени. Затова и реших да си тръгна.

— Може би е свикнала да се разправя с разни типове, които се опитват чрез нея да стигнат до съпруга й — предположи Хейс. — Такива като теб!

Обратния път до Бабидж Таун изминаха почти в пълно мълчание. Шон проговори едва след като слезе от колата.

— Скоро ще пристигнат двама мои помощници — обяви той. — Имаш ли желание да им предложиш същите условия за сътрудничество, които предложи на мен?

— Да бъдем партньори? — вдигна глава Хейс. — Ами не знам дали са добри.

— Добри са колкото мен, а може би и по-добри.

— Май ще е по-разумно да изчакам, за да видя как един ревнив съпруг ще ти види сметката — отвърни Хейс и включи на скорост.

Миг след като стоп светлините му изчезнаха зад портала, там се появи джип с включени фарове и Шон пое дълбоко дъх.

Мишел Максуел беше тук.