— Все още не е установено дали Тюринг е бил убит.
— Технически погледнато, положението с Лен е същото, но аз съм убеден, че става въпрос за убийства. Между другото, някой се опита да изпрати и мен в тяхната компания. Изстрелите дойдоха откъм Кемп Пиъри.
— Господи! Но защо не ми се обади?
— Имах работа. Но нека се върнем на първия ми въпрос. Кой ни е наел?
— Не знам.
— Стига, Джоун! По мен стрелят, всички ме лъжат. Уморен съм и всичко ми дойде до гуша. Съветвам те да прекратиш шибаните си игри! Става нещо, което по думите на покойния Лен Райвест „може да подпали война“.
— Наистина ли го е казал?
— А ти не знаеш нищо, така ли?
— Не знаех. И все още не знам. Кълна се, Шон! Мислех си, че в рамките на няколко дни ще разплетеш кълбото и ще установиш, че по неизвестни причини Мънк Тюринг се е самоубил на територията на Кемп Пиъри. Случвало се е и преди.
— Иън Уитфийлд е на същото мнение. Но смъртта на Райвест коренно промени нещата.
— Ако изобщо двете са свързани.
— Предчувствам, че са свързани.
— В такъв случай ще ти изпратя подкрепление.
— Вече си имам подкрепление.
В слушалката настъпи мълчание, после Джоун просъска.
— Искаш да кажеш, че
— Коя, Милдред ли?
— Прекрасно знаеш, че имам предвид проклетата Мишел Максуел! — пронизително изкрещя Джоун и Шон бързо отдръпна апарата от ухото си.
— Точно така — спокойно отговори той. — Току-що се появи, готова за работа.
— Тя не работи за нашата фирма!
— Знам, но имам намерението да я наема като подизпълнител.
— Нямаш право!
— Имам. Аз съм независим агент. В член петнайсети на договора с вашата фирма пише, че мога да ползвам услугите на консултанти при условие, че заплащането им става от договорения хонорар, тоест — за моя сметка.
— Ти си прочел договора?
— Винаги чета договорите, които подписвам, Джоун. Надявам се, че заедно ще успеем да разплетем кълбото. Използвам случая да те уведомя, че ще използвам услугите и на още един консултант — психолог на име Хорейшо Барнс.
— Защо? Или според условията на договора аз
— Става въпрос за дъщерята на Мънк Тюринг, която се нуждае от помощта на психолог — спокойно отвърна Шон. — Преди малко научи за смъртта на баща си и изпадна в истерия. Тя е особено дете, което трудно общува със света. Надявам се, че Хорейшо ще успее да се справи със състоянието й.
Джоун вероятно разбра, че не може да промени хода на събитията, и примирително каза:
— Може би детето знае нещо, което е свързано със смъртта на баща му.
— Не е изключено. В момента изясняваме този въпрос.
— Шон, да рискуваш живота си не фигурира в служебната ти характеристика.
— Непрекъснато ще си го напомням — отвърна Шон.
— Ако нещо все пак се случи, кажи на
— Тя несъмнено знае какво изпитваш по този въпрос.
Шон изключи телефона, просна се на леглото и веднага заспа, както си беше с дрехите. В момента не мислеше за личната си сигурност, просто защото в съседната стая се намираше представителка на А отбора. Ако знаеше колко уплашена и объркана бе тя, едва ли щеше да заспи толкова бързо.
На следващата сутрин Чамп посрещна новината за пристигането на Хорейшо Барнс с далеч по-малко ентусиазъм.
— Тук не е хотел! — отсече той, когато Шон го попита дали ще се намери стая за психоаналитика.
— Може би този човек ще помогне на Виджи — настоя Шон.
— Да й помага от разстояние! Обектът е строго секретен, разработките ни са изключително важни, а аз дори не знам кой е той!
— Гарантирам за него — контрира Шон. — А ти не познаваш и Мишел, но й разреши да остане. Каква е разликата?
— Не! — отсече Чамп и побърза да се отдалечи.
В крайна сметка Хорейшо беше принуден да се задоволи с квартира в градчето Уайт Федър.
За щастие Мишел още спеше и Шон взе назаем една от служебните коли, с която последва огромния мотоциклет на Хорейшо. Психоаналитикът се регистрира и двамата седнаха да изпият по едно кафе.
— Хубаво място — отбеляза Хорейшо. — Ако не бяха няколкото убити, като нищо бих се установил тук, след като се пенсионирам.
— Разкажи какво стана в Тенеси — подкани го Шон.
Хорейшо му разказа подробно за разкритията си. Шон помълча, после вдигна глава.
— Какво общо могат да имат изсечените розови храсти със състоянието на Мишел?
— Не знам — призна Хорейшо и внимателно го погледна над чашата си. — Как е нашето момиче?
— Изглежда в добра форма. Включи се активно в момента, в който се появи.
— Не се знае докога — въздъхна Хорейшо. — Кажи ми сега за малката Виджи.
След като изслуша приятеля си, той бавно поклати глава.
— Не ми изглежда много лесна работа. И как си го представяш? Та тоя дръвник Чамп дори не ме допуска да припаря наблизо!
— Мога да доведа Виджи при теб. Настойничката й Алиша няма да има нищо против. Сигурен съм, защото наистина обича детето.
— Добре. Каза ли на Мишел, че пристигам?
— Не, но тя скоро ще разбере, нали? Мисля, че всичко ще бъде наред, когато й обясня, че става въпрос за доброто на Виджи. Двете се сближиха изключително бързо.
