Благодаря на Арнълд Кар за превъзходните му идеи, свързани със забележителния изследователски съд NR-1; на Джон фиш, от Американската служба за подводно търсене и проучване, за споделената част от огромния му професионален опит; и на Уилям От, служител в Уестънската обсерватория, който отговори на най-причудливите ми въпроси, свързани с подводните земетресения, с търпение и акуратност.
Гъста мъгла се стеле над пристанището, подгонена от внезапно променил посоката си вятър. Влажни, сиви талази мият каменните кейове, катерят се по стъпалата, понесли на раменете си ранна привечер в оживеното черноморско пристанище. Пътнически и товарни съдове застиват на водната повърхност и пускат на свобода стотици моряци. Капитан Анатолий Тавров стъпва на сушата, загърната в пронизващия мраз на мъглата, за да долови пиянска глъч откъм десетките кръчми и бардаци на пристанището. Той прекосява най-гъсто наситената с подобни заведения част и се шмугва в тясна алейка, за да отвори една с нищо неотличаваща се врата. Тежък и топъл въздух, наситен с миризма на цигари и алкохол нахлува в ноздрите му. Един едър мъжага му прави знак да отиде при него, в ъгъла на помещението.
Алексей Фьодоров отговаря за митницата. При всяко свое посещение в пристанището, капитанът и митничарят се срещат в това питейно заведение, посещавано главно от бивши моряци, където водката е евтина и обикновено не е смъртоносна. Чиновникът задоволява естествената нужда на мореплавателя от човешка близост, без непременно да търси в нея приятелство. Тавров води самотен живот, откакто съпругата и дъщеря му станаха жертва преди години на един от характерните за Русия безсмислени изблици на насилие.
Фьодоров има необичайно потиснат вид. Обикновено шумен веселяк, който шеговито подкача келнера заради уж надписана сметка, сега поръчва, като вдига мълчаливо два пръста. И нещо още по-изненадващо: стиснатият митничар плаща. Говори с тих глас, като нервно подръпва късата си брадичка, докато поглежда подозрително към другите маси, наобиколени от обветрени морски вълци. Останал доволен от огледа, той вдига чаша и двамата мъже се чукват.
— Драги ми капитане — започва Фьодоров. — За съжаление, времето ми е ограничено, така че трябва да премина към темата начаса. Бих искал да качиш на борда малка група пътници и известен товар, без да задаваш въпроси.
— Още като плати водката ми, разбрах, че нещо не е като света — отвръща грубо морякът.
Фьодоров се усмихва. Откровеността на капитана го интригува всеки път, макар да не я разбира.
— Ами ние, бедните чиновници, сме принудени да преживяваме с жалките си заплати, какво да се прави?
Капитанът свива устни в тънка усмивка, докато разглежда масивното тяло на митничаря, което напъва по шевовете скъпото френско сако. Той често се оплаква по този повод и Тавров всеки път го изслушва учтиво. Известно му е, че Фьодоров разполага със солидни връзки в Петербург, а по-голямата част от времето си прекарва в измъкване на подкупи от преминаващи през пристанището капитани „за да укротява бюрократичните вълни“, както се изразява сам.
— Познаваш кораба ми — свива рамене Тавров. — Трудно е да се нарече луксозен.
— Няма значение. За нашите цели е идеален.
Капитанът се замисля за миг, защо ще иска някой да пътува на борда на стар въглевоз, след като има толкова по-привлекателни алтернативи, Фьодоров решава, че паузата е увертюра към пазарлък. Бърка във вътрешния си джоб и вади дебел плик, който поставя на масата. Отваря го леко, за да види капитанът хилядите рубли в него.
— Усилията ти ще бъдат възнаградени по съответстващ начин.
Тавров преглъща с усилие, а разтрепераните му пръсти изваждат и запалват цигара.
— Нищо не разбирам — казва той.
Фьодоров забелязва смущението на моряка.
— Какво знаеш за политическото положение в страната?
В това отношение, информацията на капитана се гради върху слухове и стари вестници.
— Аз съм моряк като всички останали — кракът ми рядко стъпва на руска земя.
— Дори и така да е, имаш огромен опит. Бъди откровен, приятелю. Винаги съм ценял високо мнението ти.
Тавров изброява на ум основните събития в страната и отговаря като моряк:
— Ако корабът ми се намираше в същото състояние, в каквото е страната, щях да очаквам да го видя на дъното.
— Винаги ме е възхищавала прямотата ти — отвръща Фьодоров с искрен смях. — Явно метафората ти иде много отръки. — Лицето му става отново сериозно. — Отговорът ти е съвършено точен. Русия наистина се намира в много опасно положение. Младежта ни мре по бойните полета на Световната война, царят абдикира, болшевиките загребват властта, германците окупират южния ни фланг, а ние викаме други да вадят кестените от жаравата вместо нас.
— Не знаех, че нещата са толкова зле.
