Бриган не отговори. След миг обаче докосна лицето й нежно, без да отбягва погледа й, и тя разбра, че е приел думите й. Той прочисти гърло.
— Носът ти е счупен — уведоми я. — Мога да го наместя.
— Добре… Бриган, отвън има шахта за пране. Трябва да намерим чаршафи или нещо друго, за да увием телата. Ти ще ги пренесеш до шахтата и ще ги хвърлиш в нея. Ще помоля Уелкли да отпрати всички прислужници от най-северната пералня и да се подготви да разчисти кашата. Нямаме време за губене.
— Да, добър план — кимна Бриган и я хвана здраво за тила. — Не мърдай.
После направи нещо на лицето й, което болеше много повече от удара на Гънър. Файър извика и го заналага с юмруци.
— Стига, стига… — Пусна лицето й и улови ръцете й, но тя все пак успя да го удари по главата. — Съжалявам, Файър. Готово е. Полегни, докато аз се оправя с телата. Почини си, за да ни преведеш през това, което ни остава до края на нощта.
Той се изправи и изчезна в спалнята.
— До края на нощта… — прошепна Файър с просълзени от болката очи. Облегна се на дивана и задиша дълбоко, докато болката намаля и стана равномерна, присъединявайки се към ритъма на натрапчивото туптене в главата й. Бавно, меко тя накара съзнанието си да обиколи двореца и околността, досягайки Мургда, хората на Мургда и Джентиан, съюзниците им, Куислам и съпругата му. Откри Уелкли и му даде указания.
В устата й имаше кръв. Кръв се стичаше и в гърлото й. Точно когато усещането стана непоносимо отвратително, Бриган се появи до нея, преметнал чаршафи през рамо — Остави на масичката пред нея купа с вода, чаши и кърпи. Отиде до телата на Джентиан и Гънър и се зае да ги увие. Файър си изплакна устата и отново обходи мислено двореца.
За миг някъде в периферията на възприятията й се мярна ум, който й се стори особен, не на място. Около двореца. В зелената къща? Какво беше това? Чувството изчезна и тя не успя да го долови отново. Обзеха я отчаяние, тревога и изтощение. Погледна как Бриган увива тялото на Гънър в чаршафа — с потъмняло от синините лице, с ръце и ръкави, подгизнали от кръвта на Гънър.
— Враговете ни имат числено превъзходство — каза тя. — Навсякъде.
— Обучавах войниците си с такава нагласа — отвърна с равен тон той. — А благодарение на теб и на двата фронта ще се възползваме от елемента на изненадата. Тази нощ направи повече, отколкото се надявахме. Вече изпратих съобщения на север до Трети и Четвърти полк. Не след дълго двата полка и повечето подкрепления ще се съберат на брега на север от града и Наш ще ги предвожда. Изпратих цял батальон на Мраморното възвишение да охранява сигналните огньове и да залавя пратениците на Майдог. Щом Трети и Четвърти полк заемат позиция, ще запалим огньовете. Армията на Майдог ще слезе на сушата, без да подозира нищо, и ние ще ги атакуваме. Морето ще отреже пътя им за отстъпление. Те са повече от нас, но ние имаме повече коне — побрали са най-много четири-пет хиляди коня на корабите, а и конете им няма да са в състояние да участват в сражение след няколкото седмици в морето. Това ще ни улесни. Ще компенсира навярно несъобразителността ни. Чудно как не проумяхме, че Майдог се е съюзил с пикийците заради корабите им!
Файър се затрудняваше да бърше кръвта от носа си, без да го докосва.
— Мургда е проблем — пое си тя рязко дъх от болка. — Все някой ще забележи, че Джентиан и Гънър ги няма, а Мургда ще се досети какво сме направили и какво знаем.
— Няма значение, стига пратениците й да не успеят да стигнат до корабите.
— Да, добре, но в този момент в двореца има поне сто души, готови да опитат да се доберат до корабите.
С оглушителен шум Бриган разкъса един чаршаф на две.
— Ще успееш ли да я изкараш от стаите й? — попита той.
Файър затвори очи и се пресегна към съзнанието на Мургда.
Мургда отвърна с презрение и със същата неотстъпчивост като преди. Не възнамеряваше да припарва до стаите на Файър.
— Няма да успея — призна Файър на Бриган.
— Тогава ще се опитаме да я държим в неведение възможно най-дълго, за да спечелим време. Сега ние определяме как ще се развие войната, милейди.
— Направихме огромна услуга на Майдог. Сега той ще застане начело на армията на Джентиан. Няма да се налага да поделя властта.
Бриган овърза последния чаршаф и стана.
— Съмнявам се, че изобщо е възнамерявал да я поделя. Майдог винаги е бил по-сериозната заплаха. Чист ли е коридорът? Да действам ли?
